Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Можем ли да твърдим, че те са живи създания? Зависи от това какво разбирате под „живи създания“. Те определено са продукт на нов еволюционен процес, напълно независим от законите и ограниченията, характерни за биологичната еволюция.

Представете си и друга възможност — например че архивирате съдържанието на мозъка си в преносим харддиск и след това стартирате негова симулация на своя лаптоп. Дали тогава вашият лаптоп ще може да мисли и чувства като човек? Ако отговорът е да, дали това ще сте вие самият? А какво ще стане, ако компютърните програмисти създадат съвсем нов дигитален ум, съставен от компютърни програми и този нов ум разполага с понятие за Аз, самосъзнание и памет? Ако пуснете тази програма на своя компютър, дали тя ще има характеристиките на личност? Ако пък я изтриете, трябва ли да бъдете обвинени в убийство?

Вероятно скоро ще разполагаме с отговорите на тези въпроси. Проектът „Човешки мозък“, по който се работи още от 2005 г., цели да пресъздаде човешкия мозък в компютър, като електронните вериги в компютъра ще симулират невронните мрежи в мозъка. Ръководителят на проекта твърди, че при достатъчно финансиране в рамките на едно или две десетилетия ще разполагаме с изкуствен човешки мозък, който ще може да говори и да се държи като обикновен човек. Ако проектът постигне успех, това ще означава, че след 4 милиарда годишно лутане из света на органичните съединения животът най-после ще успее да си пробие път към обширните сфери на неорганичното, готов да приеме форми, непроницаеми дори за най-разюздаиата фантазия. Не всички учени са съгласни с тезата, че умът ни работи по начин, аналогичен на днешните дигитални компютри. Ако това е така, то днешните компютри няма да могат да го симулират по адекватен начин. Въпреки това би било необмислено категорично да отхвърлим тази възможност, без да й дадем шанс. През 2013 г. проектът получи финансиране от 1 милиард евро от Европейския съюз . (Jonathan Fildes, ‘Artificial Brain “ 10 years away“’, BBC News, 22 юли 2009 г., посетено на 19 септември 2012 r., http://news.bbc.co.uk/1/hi/8164060.stm )

Понастоящем е реализирана незначителна част от тези възможности. Въпреки това през 2013 г. светът постепенно се освобождава от оковите на биологията. Способността ни да преобразуваме не само света около нас, но преди всичко собствените ни умове и тела се развива с главоломна скорост. Все повече сфери на дейност напускат отъпканите си коловози. Юристите се налага да преосмислят въпросите за неприкосновеността на личните данни и личностната идентичност, правителствата — здравните грижи и социалното равенство, спортните асоциации и образователните институции — честната игра и постиженията, пенсионните фондове и трудовите пазари — да се приспособят към един свят, в който шейсетте години са новите трийсет. Всички те са изправени пред главоблъсканиците на биологичното инженерство, киборгите и неорганичния живот.

За секвенирането на първия човешки геном са нужни 15 години и 3 милиарда долара. Днес можете да направите това за няколко седмици срещу няколкостотин долара. (Radoje Drmanac et al., ‘Human Genome Sequencing Using Unchained Base Reads on SelfAssembling DNA Nanoarrays’, Science 327:5961 (2010), 78-81;‘Complete Genomics’уебсайт: http://www.completegenomics.com/ Rob Waters, ‘Complete Genomics Gets Gene Sequencing under $5000; https://techcrunch.com/2009/09/24/paypal-co-founder-and-founders-fund-partner-joins-dna-sequencing-firm-halcyon-molecular/ ) Ерата на персонализираната медицина, която съобразява лечението с особеностите на вашата ДНК, вече започна. Семейният лекар скоро ще може да ви осведоми, че има завишен риск да се разболеете от рак на черния дроб, но пък няма нужда да се притеснявате особено от инфаркт. Той ще може също да определи със сигурност, че популярно лекарство за дадена болест, което помага на 92% от хората, ще бъде безполезно за вас и вместо него трябва да приемате друго хапче, което е смъртоносно за други хора, но вие имате нужда точно от него. Пътят към усъвършенстването на медицината лежи открит пред нас.

От друга страна, напредъкът на медицината поставя пред нас нови етически дилеми. Етиците и юристите вече се борят с щекотливия въпрос за личната неприкосновеност на нашата ДНК. Да имат ли право застрахователните компании да искат данни за нашата ДНК и да увеличават изплащаните от нас вноски, ако открият в тях свидетелства за склонност към рисково поведение? Ще трябва ли да изпращаме нашата ДНК вместо професионална автобиография на потенциалните работодатели? Ще има ли правото някой от тях да предпочете кандидат за работа, ако неговата ДНК изглежда по-обещаващо? Или в такъв случай ще имаме правото да съдим работодателя за генетична дискриминация? Да бъде ли разрешено на компании, разработващи генномодифицирани животни, да получават патенти върху тяхната ДНК? Ясно е, че можем да притежаваме конкретно пиле, но можем ли да притежаваме цял вид пилета?