Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Подобни дилеми бледнеят пред етическите, социалните и политическите последици от проекта „Гилгамеш“ и нашия потенциал да създаваме свръхчовеци. Универсалната декларация за човешките права, финансирани от различни правителства по света медицински програми, националните здравноосигурителни компании и националните конституции по света признават, че хуманното общество трябва да осигури на всички свои членове адекватно медицинско лечение и да ги поддържа в достатъчно добро здраве. Всичко това е чудесно, докато медицината се занимава основно с предотвратяване и лекуване на болести. Какво би се случило, когато интерес за нея стане усъвършенстването на човека и създаването на нов елит?

Нашият свят, светът на късната модерност, се гордее с това, че за пръв път в историята е признал фундаменталното равенство на всички хора, макар да е напът да създаде най-неравното от всички общества. През вековете висшите класи винаги са вярвали, че са по-умни, по-силни и в общи линии по-добри от нисшите. Като цяло те се заблуждавали. Едно бебе, родено в семейството на бедни селяни, можело да бъде точно толкова интелигентно, колкото наследника на короната. С помощта на новата медицина претенциите на висшите класи скоро могат да станат обективна реалност.

Това не е научна фантастика. Сюжетът на повечето фантастични романи описва свят, в който хора, същите като нас, се възползват от върхови технологии — движещи се със светлинна скорост космически кораби и лазерни пистолети. Етическите и политическите дилеми, имащи отношение към тях, са заимствани от нашия свят, те пресъздават емоционалните и социалните напрежения на фона на един футуристичен пейзаж. От друга страна, технологиите от бъдещето имат потенциала да преобразят самия Homo sapiens , заедно с неговите емоции и желания, а не само използваните от нас превозни средства и оръжия. Какво е един космически кораб в сравнение с вечномлад киборг, лишен от сексуалност и възможност да се възпроизвежда, който може да споделя пряко мислите си с други създания, чиято способност за запаметяване и концентрация превишава хиляда пъти нашата, който никога не е гневен или тъжен, но притежава емоции и желания, които дори не можем да си представим?

Фантастичните романи рядко описват подобно бъдеще, тъй като то по дефиниция не може да бъде описано точно. Създаването на филм за живота на подобен суперкиборг би напомняло на опита „Хамлет“ да бъде представен пред публика от неандерталци. Бъдещите господари на света вероятно ще се различават от нас повече, отколкото ние от неандерталците. Докато ние и неандерталците сме хора, нашите наследници ще бъдат по-скоро богове.

Физиците определят Големия взрив като сингулярност. Това е точка, в която всички познати ни природни закони губят валидността си. Времето също не съществува. Затова е безсмислено да казваме, че нещо е съществувало „преди“ Големия взрив. Може би с бърза крачка се приближаваме към нова сингулярност, в която всички понятия, чрез които осмисляме нашия свят — аз, ти, мъж, жена, любов, омраза, — ще станат неприложими. Всичко случващо се отвъд тази точка за нас няма да има смисъл.

През 1818 г. Мери Шели публикува „Франкенщайн“ — разказ за учен, създал изкуствено същество, което излиза извън контрол и сее опустошение около себе си. През последните два века същата история е разказвана отново и отново по безброй начини. Тя се е превърнала в един от стожерите на новата митология на науката. На пръв поглед историята на Франкенщайн цели да ни предупреди, че ако се опитаме да си играем на Бог и да създаваме сами живот, ще бъдем наказани сурово. Тя има и по-дълбоко значение.

Митът за Франкенщайн показва на Homo sapiens , че дните му са преброени. Освен ако не настъпи ядрена или екологична катастрофа, разказва той, технологическият напредък скоро ще доведе до заместването на Homo sapiens с напълно различни създания, притежаващи не само различен физически облик, но и различен когнитивен и емоционален свят. За повечето хора това е изключително тревожна перспектива. Иска ни се да вярваме, че в бъдеще хора също като нас ще пътуват от планета на планета с бързи космически кораби. Не допускаме възможността създания с нашите емоции и личностна идентичност вече да не съществуват, а мястото ни да бъде заето от непознати за нас форми на живот, пред чиито способности нашите бледнеят.

Намираме утеха в идеята, че доктор Франкенщайн е създал ужасяващо чудовище, което трябва да унищожим, за да спасим самите себе си. Разказваме историята по този начин, защото това предполага, че ние сме най-добрите възможни същества и никога не е имало и няма да има по-съвършени от нас. Всеки опит да бъдем усъвършенствани е обречен на провал, тъй като дори телата ни да може да бъдат подобрени, човешкият дух е неприкосновен.