Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Неясно е дали биологичното инженерство ще успее да възкреси неандерталците, но пък изглежда вероятно то да смъкне замесата, скриваща от очите ни вътрешната природа на Homo sapiens . Бърникането в гените ни не е задължително да ни убие. От друга страна, ако се увлечем с него, можем да спрем да бъдем хора и да се превърнем в нещо различно.

Има и друга нова технология, способна да промени законите на живота. Киборгите са същества, съчетаващи органични и неорганични компоненти. Такива са например хората с бионични ръце. В известен смисъл днес почти всички имаме бионични приставки, тъй като дадените ни от природата сетива и биологични функции са разширени чрез устройства като очила, пейсмейкъри, протези, компютри и мобилни устройства (които улесняват мозъка ни в съхраняването и обработката на данни). Балансираме на ръба на това да се превърнем в истински киборги, разполагащи с неорганични компоненти, неотделими от собственото им тяло, които ще модифицират техните способности, желания, характер и личностна идентичност.

Агенцията за иновативни изследвания в областта на отбраната (DARPA), финансирана от американското министерство на отбраната, вече е превърнала някои насекоми в киборги. Идеята е да се имплантират електронни чипове, детектори и процесори в тялото на муха или хлебарка, които биха позволили на оператор (човек или компютър) да контролира от разстояние движенията им и да ги използва за добиване и предаване на информация. Една подобна муха може да си седи кротко върху стената във вражеската щаб-квартира, подслушвайки строго секретни разговори и разбира се, ако не бъде уловена от паяк, да ни информира какво планират враговете. През 2006 г. американският Център за подводна война (NUWC) съобщи за намерението си да създаде акули киборги. Съобщението гласеше: „NUWC разработва невронен имплант, целящ да позволи контролиране на поведението на животното приемник.“ Разработчиците се надяват да идентифицират магнитните полета, създавани от подводници и дълбоководни мини, с помощта на природните умения за засичане на магнитни полета на акулите, които превъзхождат всеки създаван до момента от човека детектор. (Bill Christensen, ‘Military Plans Cyborg Sharks’, Live Science, 7 март 2006 г., посетено на 10 декември 2010 г., https://www.livescience.com/603-military-plans-cyborg-sharks.html)

Хора също биват превръщани в киборги. Слуховите апарати от най-ново поколение биват наричани „бионични уши“. Това са импланти, улавящи звука чрез микрофон, поставен във външното ухо. Имплантите филтрират звуците, идентифицират човешките гласове и ги преобразуват в електронни сигнали, които биват изпращани директно в централния слухов нерв, а оттам — в мозъка. (‘Cochlear Implants’, National Institute on Deafness and Other Communication Disorders, посетено на 22 март 2012 r., https://www.nidcd.nih.gov/health/cochlear-implants)

„Ретина Имплант“, финансирана от правителството германска компания, разработва очна протеза, която ще позволи на слепи хора поне частично да си възвърнат зрението. Тя включва микрочип, който се поставя във вътрешността на окото. Фотоклетките му абсорбират попадащата върху тях светлина и я преобразуват в електрични импулси, стимулиращи функциониращите нервни клетки в ретината. Нервните импулси от тези клетки стимулират съответните зони в мозъка, което поражда зрителни усещания. Понастоящем технологията позволява на пациентите да се ориентират в пространството, да четат и дори да разпознават лица. (Retina Implant, https://www.retina-implant.de/en/)

Джеси Съливан е американски електротехник, който през 2001 г. в резултат то нещастен случай губи и двете си ръце до рамото. Днес той използва бионични ръце, разработени от Института за рехабилитация в Чикаго. Специално свойство на новите му ръце е, че те се управляват със силата на мисълта. Нервните сигнали, пристигащи от мозъка на Джеси, се превръщат от микрокомпютри в електрически сигнали, които движат ръцете. Когато Джеси иска да вдигне ръка, той прави същото, което несъзнателно прави всеки обикновен човек, и ръката му се повдига. Тези ръце могат за извършват по-ограничен набор от операции в сравнение с органичните, но все пак позволяват на Джеси да осъществява повечето от ежедневните си дейности. Сходна бионична ръка наскоро беше поставена на американката Клодия Мичъл. Тя е военнослужеща, загубила ръката си при инцидент с мотор. Учените вярват, че скоро ще имаме бионични ръце, които не само ще се движат със силата на мисълта, но ще могат и да връщат сигнали обратно в мозъка, с което ще позволят възстановяване на усещането за допир. (David Brown, ‘For 1st Woman With Bionic Arm, a New Life Is Within Reach’, Washington Post, 14 септември 2006 г.)