Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Понастоящем тези бионични ръце са второкачествен заместител на своите органични първообрази, но пък имат неограничен потенциал за развитие. Те могат например да бъдат направени много по-силни от истинските — с такава ръка без проблем може да бъде нокаутиран дори световният шампион по бокс. Освен това, те имат предимството, че могат да се подменят или да бъдат отделяни от тялото и да се използват от разстояние.

Учените от университета Дюк в Северна Каролина наскоро демонстрираха това с маймуни резус, в чиито мозъци бяха имплантирани електроди. Електродите приемат сигнали от мозъка и ги препредават към външно устройство. Маймуните са тренирани да контролират с мислите си отделените от тялото им бионични ръце и крака. Една от тях, наречена Аврора, се научила да контролира бионичната си ръка в синхрон с биологичните. Подобно на индуистка богиня, Аврора вече разполагала с три ръце, една от които можела да се намира в друга стая или дори в друг град. Тя можела да си седи в лабораторията в Северна Каролина, да си чеше гърба с едната ръка, главата — с другата и да вземе банан, намиращ се в Ню Йорк с третата (въпреки че все още не е способна да изяде плода от разстояние). Друга маймуна, Идоя, се сдобива със световна слава през 2008 г., контролирайки двойка бионични крака в Киото, Япония, от своя стол в Северна Каролина. Краката тежали 20 пъти собственото й тегло. (Miguel Nicolelis, Beyond Boundaries: The New Neuroscience of Connecting Brains and Machines — and How It Will Change Our Lives (New York: Times Books, 2011).)

Синдромът на заключения човек е състояние, при което се губи напълно или почти напълно способността за движение на тялото, като същевременно когнитивните способности остават непокътнати. Пациентите, страдащи от този синдром, до момента могат да комуникират с външния свят само помръдвайки очи. На неколцина пациенти бяха имплантирани електроди в мозъка; стремежът е получените с тяхна помощ сигнали да се преобразуват не само в движения, но и в думи. Ако експериментите са успешни, пациентите най-после ще могат да комуникират пряко с външния свят и дори да използват технологията, за да четат мислите на други хора . (Chris Berdik, ‘Turning Thought into Words’, BU Today, 15 октомври 2008 г., посетено на 22 март 2012 г., http://www.bu.edu/today/2008/turning-thoughts-into-words/ )

Сред проектите, по които се работи в момента, безспорно най-революционен е опитът да се разработи двупосочен интерфейс, позволяващ на компютрите да разчитат сигнали от човешкия мозък и да изпращат към него сигнали, които той може да интерпретира. Представете си какво би станало, ако чрез такъв интерфейс свържем мозъка си директно с интернет или пък свържем няколко мозъка един с друг, създавайки нещо като мозъчен интернет? Какво би се случило с нашата памет, съзнание и личностна идентичност, ако мозъкът ни се сдобие с пряк достъп до хранилището на колективната памет? При тази ситуация един киборг би имал достъп до спомените на друг, но не като чуе разказ за тях, прочете ги в автобиография, или си ги представи, а като си припомни пряко, сякаш са негови собствени. Какво би се случило с личностната и половата идентичност, когато умът стане колективен орган? Как можеш да познаеш себе си и да следваш мечтите си, ако тези мечти не са в собствения ти ум, а в колективно хранилище на стремежите?

Подобен киборг повече няма да бъде човек, нито дори биологичен организъм, а нещо напълно различно. Това би било фундаментално различен тип същество, философските, психологическите и политическите последици от чиято поява не бихме могли да осмислим напълно.

Трети начин, по който можем да променим законите на живота, е като създадем небиологични организми. Най-очевиден пример са компютърните програми и вирусите, които са способни да еволюират независимо от нас.

Днес генетичните алгоритми са сред най-интересните феномени в света на компютърните науки. Чрез тях учените се опитват да подражават на генетичната еволюция. Много програмисти мечтаят да създадат програма, способна да се учи и еволюира напълно самостоятелно от своя създател. При това положение програмистът ще дава просто началния тласък, а неговото творение ще бъде в състояние да се развива в посока, непредвидена нито от неговия създател, нито от който и да било друг човек.

Прототип на такава програма вече е налице — нарича се компютърен вирус. Вирусите плъзват из интернет, възпроизвеждат се под формата на милиони копия, като същевременно биват преследвани от хищници — антивирусни програми и други вируси, стремящи се да заемат тяхното място в киберпространството. В някои случаи при копирането на вируса може да възникне грешка — компютърна мутация. Възможно е тя да се появи, тъй като създателят на вируса е заложил в програмата му от време на време при копирането му да се появяват случайни грешки. Възможно е и тя да е непредвидена. Ако случайно се окаже така, че модифицираният вирус по-успешно избягва антивирусните програми, без да губи способността си да прониква в други компютри, той ще се разпространи из цялото киберпространство. Така мутантът ще оцелее и успешно ще се възпроизвежда. В хода на времето киберпространството ще се напълни с нови вируси, които никой не е създал в този им вид, и те ще бъдат подложени на неорганична еволюция.