Юваль Ной Харари - Sapiens. Кратка история на човечеството

Повечето религии и философии възприемат подход към щастието, различаващ се съществено от този на либерализма. (D. М. McMahon, The Pursuit of Happiness: A History from the Greeks to the Present (London: Allen Lane, 2006)) Особено интересна е позицията на будизма, тъй като той отдава на въпроса за щастието по-голямо значение от която да е друга религия. В продължение на 2500 години будистите систематично изследват същността на щастието и неговите причини, поради което сред научната общност се наблюдава засилващ се интерес към тяхната философия и медитативни практики.

Будизмът споделя с биологическия подход към щастието една ключова предпоставка — разбирането, че то е продукт на процеси, протичащи в нашето тяло, а не резултат от събития във външния свят. Изхождайки от тази предпоставка обаче, той достига коренно различни изводи.

Според будизма повечето хора отъждествяват щастието с приятните усещания, а нещастието — с неприятните усещания. Поради това те приписват огромно значение на начина, по който се чувстват, стремейки се да изпитват колкото се може повече удоволствие и колкото се може по-малко болка. Каквото и да правим в живота си, независимо дали се почесваме по крака, наместваме се по-удобно в стола си или водим световни войни, ние се стремим към постигане на наслада.

Проблемът според будизма е в това, че усещанията ни са само мимолетни вибрации, променящи се неспирно като вълните на океана. Ако преди пет минути съм се чувствал радостен и изпълнен с решимост, сега тези усещания могат да ме напуснат и да изпитвам тъга и обезсърчение. Затова ако искам да изпитвам приятни усещания, трябва неспирно да ги преследвам, отбягвайки неприятните. Дори и да успея в това начинание, ще трябва да започвам отново и отново, без никога да постигам трайно възнаграждение за всичките си усилия.

С какво са чак толкова важни тези ефимерни достижения? Защо да се боря така упорито за постигането на нещо, което изчезва веднага щом съм го хванал в ръцете си? Според будизма коренът на страданието не е усещането за болка, тъга или безсмислие на живота. По-скоро истинският му корен се крие в безспирното и безсмислено преследване на ефимерни усещания, пораждащо напрегнатост, безпокойство и неудовлетвореност. Заради него умът ни никога не постига покой. Той не е доволен дори когато изпитваме наслаждение, тъй като изпитва страх, че то скоро ще спре, придружен от стремеж да го запази и усили.

Хората постигат освобождение от страданието не когато изпитват някакво чезнещо наслаждение, а по-скоро когато проумеят непостоянната природа на всички усещания и погасят своите желания. Това е целта на будистките техники за медитация. Когато медитирате, трябва да наблюдавате внимателно своите тяло и ум, наблюдавайки неспирното пораждане и отминаване на всички усещания и осъзнавайки колко напразни са поражданите от тях копнежи. Когато копнежът изчезне, умът става спокоен, ясен и удовлетворен. Различни усещания продължават да се пораждат и отминават — радост, гняв, скука, похот — но след като се отървем от желанията си, ние можем да ги приемем като това, което са. Тогава ще заживеем в настоящето, вместо да се отдаваме на празни блянове по възможното.

Постигнатото по този начин спокойствие е така дълбоко, че нито един от онези, които прекарват живота си в трескаво преследване на приятни усещания, не може дори да си го представи. Представете си човек, седящ от десетилетия край морския бряг, приветствайки определени „добри“ вълни, стремейки се да предотврати тяхното разбиване в брега и същевременно отблъсквайки определени „лоши“ вълни, стремейки се да избегне тяхното доближаване. Ден след ден той стои край морето и се занимава с това влудяващо упражнение. В крайна сметка сяда на пясъка и просто оставя вълните да идват и да се отдръпват сами. Какъв покой би изпитал тогава!

Тази идея е така чужда на съвременната либерална култура, че когато западното Ню ейдж движение се натъква на прозренията на будизма, то ги превежда на либерален език, с което ги преобръща наопаки. Неговите последователи често твърдят: „Щастието не зависи от външни условия. То зависи само от това, което ние самите усещаме. Хората трябва да спрат да се стремят към външни постижения като богатство и социален статус и да възстановят връзката с вътрешното си аз.“ Иначе казано, „щастието извира отвътре“. Това е точно същото, което твърдят и биолозите, но е точно обратното на това, което твърди Буда.

Буда би се съгласил със съвременната биология и с Ню ейдж, че щастието не зависи от външни условия. Неговото по-важно и далеч по-дълбоко прозрение е, че истинското щастие не зависи и от вътрешните ни преживявания. Всъщност колкото повече значение им придаваме, колкото повече желания ги съпътстват, толкова повече страдаме. Препоръката на Буда е да спрем не само преследването на външни постижения, а и на вътрешни преживявания.