Хърбърт Уелс - Кратка история на света

В дните, когато се предполагаше, че светът съществува само от няколко хиляди години, се мислеше, че различните видове растения и животни са неизменни и окончателни. Тогава се допускаше, че всички те били създадени точно такива, каквито са днес, всеки вид отделно за себе си. Но когато хората започнаха да откриват и изучават записките в скалите, тази вяра отстъпи място на подозрението, че много видове се променяли и развивали бавно в течение на векове, а това подозрение, от своя страна, се разшири до вяра в тъй начената еволюция на видовете — т.е. че всички видове на живота върху Земята, както животински, така и растителни, са произлезли чрез бавни непрекъснати процеси на промени от някоя много проста прародителска форма на живот, някаква почти безформената жива субстанция, съществувала отдавна, в тъй наречените азойски морета.

Въпросът за еволюцията на видовете, поради някакви тъмни причини, се смяташе за несъвместим със здравото християнско, еврейско и мохамеданско учение. Това време отмина и хората от най-чистата католическа, протестантска и мохамеданска вяра сега са свободни да приемат това по-ново и по-широко схващане за общия произход на всички живи същества. Никакъв живот не се е появил на Земята внезапно. Животът е расъл и продължава да расте. Век след век през безкрайната дължина на времето, пред която въображението се стъписва, той е расъл от едно просто движение из крайбрежната кал към свобода, сила и съзнание.

Животът се състои от организми. Те имат две характеристики, които никоя мъртва материя не притежава — могат да асимилират друга материя в себе си и да я преработват, могат и да се възпроизвеждат. Те могат да родят други себеподобни индивиди, както винаги са малко по-различни от тях. Съществува една специфична и фамилна прилика между един индивид и неговия потомък, но има и една индивидуална разлика между родител и наследник, и това е така при всеки вид и на всеки етап на живота.

Учените не са в състояние да ни обяснят нито защо потомъкът трябва да прилича, нито защо той трябва да се различава от своя родител. Но при факта, че потомците едновременно приличат и се различават от своя родител, по-скоро здравият смисъл, отколкото научното знание, ни обяснява защо видът трябва да претърпи известни промени, щом условията, при които живее, се променят. А то е, защото във всяко поколение на вида трябва да има известен брой индивиди, чиито индивидуални разлики да спомагат за пригаждането към новите условия, при които видът трябва да живее, и други, чиито индивидуални разлики ще правят живота им по-труден. При това представителите на първия вид ще живеят по-дълго и ще имат повече потомци, отколкото последния и тъй, поколение след поколение, средният тип на вида ще се променя в благоприятна посока. Този процес, който се нарича естествен подбор, не е толкова научна теория, колкото необходим извод от фактите свързани с възпроизвеждането и индивидуалните различия. Може да има много сили, които работят за изменението, унищожението и запазването на вида, за които науката не знае още нищо, но човекът, който отрече действието на естествения подбор върху живота от неговото начало, трябва или да не знае елементарните факти на живота, или да не може да разсъждава.

Мнозина учени са градили теории за началото на живота и техните догадки често пъти са твърде интересни, но още не съществува абсолютно никакво определено знание и никаква убедителна догадка за начина, по който е започнал животът. Въпреки това, почти всички авторитети са на мнение, че той навярно е започнал в калта или пясъка на топлата, огряна от слънцето плитка вода, и че от тук той се е разпрострял нагоре към бреговете, до линиите на прилива и навън към откритите води.

Този начален свят е бил свят на силни приливи и течения. Организмите непрекъснато били отвличани навътре в морето и там потъвали на дъното, без да имат достъп до въздух и слънце. Началните условия благоприятствали развитието на всяка тенденция към вкореняване и прилепване, на всяка тенденция да се образува кожа и външна черупка, която да закриля неподвижния индивид от бързо изсушаване. Още много рано всяка тенденция за формиране на усета към вкуса е насочвала индивида в посока към храната, и всяка чувствителност към светлината му е помагала да се измъкне от мрака на морските дълбочини и пещери, или да се оттегли от нетърпимия блясък на опасните плитчини.