Хърбърт Уелс - Кратка история на света

Земята остарявала. Милион години изминали и денят се е удължавал; слънчевата топлина ставала по-малко рязка, а самото Слънце се отдалечавало от Земята; движението на Луната по небето се е забавяло, силата на дъжда и на бурите намалявала, и водата на първите морета се увеличавала и се сливала в океан, който оттогава покрива нашата планета.

Но все още върху Земята не е имало никакъв живот — моретата били безжизнени и скалите голи.

Както днес е известно, знанието за живота преди началото на човешката памет и предания, е извлечено от отпечатъците и следите във вкаменелостите, които се намират в наслоените скали. В шистите и плочниците, във варовика и пясъчника ние намираме запазени кости, черупки, тъкани, стъбла, плодове, стъпки, драскотини и други подобни, наред с бръчките, образувани от най-ранните приливи и дупчиците от първите дъждове. Чрез прилежното изучаване на тези записки в скалите е съставена миналата история на земния живот. Това днес почти всеки знае. Утаените скали не лежат правилно пласт върху пласт; те са смачкани, извити, разхвърляни наоколо, разкривени и размесени, подобно на листовете в една библиотека, която много пъти е била разграбвана и опожарявана и само в резултат от много предан труд записките са сложени в ред и разчетени. Целият период от време, представен в записките в скалите, сега се пресмята на 1 600 000 000 години.

Най-старите скали се наричат от геолозите азойски, защото не показват никакви следи на живот. Големи пространства от тези азойски скали лежат непокрити в Северна Америка; според дебелината им геолозите са изчислили, че те представляват един период от най-малко половината на единия милиард и шестстотинте милиона години, които те отреждат на цялата геологична история. Нека повторя този дълбоко знаменателен факт. В течение на половината от големия интервал от време, откакто сушата за пръв път се отделила от морето, не са оставени никакви следи на живот. Върху скалите от този период все още може да се намерят бръчки и дъждовни белези, но никакви белези или дири от каквото и да било растение или живо същество.

Но колкото по-нагоре отиваме при четенето на пластовете със „записките“, толкова знаците на миналия живот се появяват и увеличават повече. Епохата от историята на Земята, в която за пръв път намираме тези следи на миналото, се нарича от геолозите стара палеозойска епоха. Първите признаци, които свидетелстват за появяването на живота, са следите на сравнително прости и неразвити организми: черупките на молюските, стъблата и цветоподобните глави на зоофити, водорасли, следите и останките от морски червеи. Твърде рано се появяват известни организми, наподобяващи листната въшка, които като нея можели да се свиват на топки — трилобитите. Няколко милиона години по-късно се появяват някои морски скорпиони, създания по-подвижни и по-силни от всички, които светът бил виждал по-рано.

Никое от тези създания не е било с големи размери. Между най-големите от тях били някои от морските скорпиони, които достигнали до три метра дължина. Но все още на сушата няма никакви признаци на живот, растителен или животински; няма никакви риби, нито каквито и да били гръбначни същества (vertebrsted) в тази епоха. Почти всички растения и животни, които са оставили своите следи в този период от историята на земята, са плитководни и земноводни същества. Ако искаме да оприличим флората и фауната на старата палеозойска епоха с нещо от днешната флора и фауна, би трябвало, като оставим настрана въпроса за големината, просто да вземем една капка вода от някоя локва или канавка и да я разгледаме под микроскоп. Малките, дребни молюски, зоофитите и водораслите, които ще намерим там, ще имат поразителна прилика с онези тромави, големи първообрази, които някога са били върха на живота върху нашата планета.

Добре е, обаче, да имаме предвид, че старите палеозойски скали, не ни подсказват нищо съществено за първите зачатъци на живота върху нашата планета. Ако едно същество няма кости или други твърди части, ако то няма черупка, или не е достатъчно голямо и достатъчно тежко, за да остави характерни отпечатъци от стъпки и дири в калта, то едва ли ще остави някакви следи след себе си. Днес, в нашия свят има стотици хиляди видове малки мекотели същества, които е немислимо да оставят някога някакъв белег, който да открият бъдещите геолози. В миналото на света може да са живели, размножавали, разпространявали и изчезвали милиони и милиони видове такива същества, без да е останало от тях ни следа. Водите на топлите и плитки езера и морета на така наречената азойска епоха може да са гъмжали от едно безкрайно разнообразие неразвити, пихтиестоподобни, безкостни и безчерупни същества, а по залените от слънцето крайбрежни скали и брегове, нищо чудно да са расли множество зелени меки, подобни на тиня растения. Записките в скалите не дават по-пълна представа за живота в миналото, отколкото книгите на една банка за съществуванието на всички лица, които са живели в съседство с нея. Само когато видът се сдобиел с твърда кора, зърнеста обвивка, черупка, или твърдо стъбло и можел да ги остави „за черни дни“, той попадал в записките. Но в скалите на епохата преди онази, през която има оставени фосилни следи, понякога се намира графит — една форма на чист въглерод, и някои авторитети допускат, че той може да е отделен при жизнената дейност на неизвестни органични същества.