Хърбърт Уелс - Кратка история на света

Някои от първите насекоми били много големи. В този период имало водни кончета, чиито разперени крила достигали до 72 см. Тези нови видове и родове се приспособявали по разни начини към дишането. Досега всички водни животни дишали въздуха, разтворен във водата, и всъщност всички водни животни дишат все още така. Но сега животинското царство е придобило по различни начини способността да си доставя влагата, която му е нужна. Днес един човек със съвсем сухи дробове би се задушил. Нагаждането към дишането, във всички случаи, се състои или в развитието на една покривна тъкан върху старите хриле, за да се спре изпарението, или в развитието на нови дихателни органи в тялото. Старите хриле, с които е дишала рибата — прародителка на гръбначното потомство — не били пригодни за дишане на сушата и в това деление на животинското царство плавателният мехур на рибата става един нов, поместен дълбоко в тялото дихателен орган — дроба. Видът животни, известни като земноводни — днешните жаби и тритони — започват своя живот във водата и дишат с хриле. После дробът, който се развива по същия начин, както се развива плавателният мехур на много риби — като един торбест израстък от гърлото, поема функцията на дишането, животното излиза на сушата, хрилете се смаляват и хрилните цепки изчезват (всички, с изключение на един остатък на една хрилна цепка, която става ушно каналче и ушно тъпанче). Животното сега може да живее само във въздуха, но то все още трябва да се върне във водата, за да снесе яйцата си и възпроизведе своя род.

Всички дишащи въздух гръбначни и растения от века на блатата са принадлежали към класа на амфибиите. Те действително са били сухоземни животни, но е трябвало да живеят във влажните и блатни места или близо до тях. По своята същност всички големи дървета от този период също били растения — амфибии. Нито един вид от тях не бил развил още плодове и семена, които да паднат на земята и да се развият с помощта само на онази влага, която дават росата и дъждът. Те трябвало да пръскат своите спори във водата, за да се развият.

Задача на прекрасната наука сравнителна анатомия е да проследи развитието на сложните и удивителни приспособления за съществуването във въздуха на живите същества. А всички — както растения, така и животни — били първоначално водни организми. Например, всички гръбначни животни, по-висши от рибите, до човека включително, минават през един етап от своето развитие, в който имат хрилни цепки, които се заличават преди раждането. Голото, измивано от водата, око на рибата, се запазва от изсушаване при по-висшите видове чрез очни клепачи и жлези, които отделят влага, по-слабите звукови трептения на въздушната среда правят необходимо ушното тъпанче. В почти всеки орган може да се открият подобни изменения и приспособления за посрещане на новите условия на живот.

През този век животът се съсредоточавал в блатата, лагуните и по-ниските крайбрежия на водите. Хълмовете и високите земи все още били съвсем голи и безжизнени. Животът се научил да диша въздух, но неговите корени останали в родната му вода — той все още трябвало да се връща към водата, за да възпроизведе своя вид.

Каменовъгленият век е наследен от един обширен период на сухи и люти векове. Те са оставили следи от дебели наноси на пясъчници в записките на скалите. Температурата на планетата се колебаела много и наставали дълги периоди на студове и ледове. В големи участъци предишното необикновено изобилие на блатна растителност секнало, и затрупана от по-новите пластове, тази растителност започнала процес на пресоване и вкаменяване, който дал на света повечето от днешните каменовъглени пластове.

Но тъкмо през периодите на тези обрати животът претърпява своите най-бързи видоизменения и научава най-ценните си уроци. С промяната на условията към топлина и влага, намираме установена нова поредица животински и растителни форми. Ние откриваме скалните отпечатъци на гръбначни животни, които не се излюпвали като поповите лъжички, на които се налагало да живеят известно време във водата. Тези животински видове преди излюпването си докарвали своето развитие до степен, при която така приличали на възрастната форма, че можели да живеят на въздух от първия момент на самостоятелното си съществуване. Хрилете отпаднали съвсем, а хрилните цепки се явявали само в ембрионалната фаза.

Такива нови създания, които не преминавали преходната фаза на поповата лъжичка, били влечугите. Едновременно с тях се развивали семедайни растения, които можели да разпръскват своите семена, независимо дали наблизо има блато или езеро. Появили се палмовидни цикади, множество тропически иглолистни видове. Все още нямало цъфтящи растения и треви. Съществувало е по-голямо разнообразие от насекоми и особено бръмбари. Пчелите и пеперудите предстояло да се появят. Но всички основни видове на една нова същинска сухоземна фауна и флора са се образували по време на тези сурови векове. Новият сухоземен живот се нуждаел само от настъпването на благоприятни условия, за да разцъфти и добие господство.