Хърбърт Уелс - Кратка история на света

Навярно черупките и другите защитни средства на живите същества са били закрила по-скоро от изсушаване, отколкото от живи неприятели. Но въпреки това зъбите и ноктите се появяват много рано в историята на организмовия свят.

Ние вече отбелязахме големината на първите водни скорпиони. Дълги векове такива създания са били върховните господари на живота. После в едно поделение на тези палеозойски скали, наречено селурско поделение, което много геолози сега предполагат, че е на петстотин милиона години, се явява нов тип същество, снабдено с очи, зъби и по-усъвършенствани плавателни способности. Това са били първите познати животни с гръбначен стълб — най-ранните риби.

Тези риби се увеличават твърде много в следващото поделение на скалите, известно като девонска система. Те така са господствали, че този период от записките в скалите е наречен век на рибите. Видове риби, вече изчезнали от Земята, и риби, родствени на днешните акули и есетри, порели водите, подскачали във въздуха, дремели сред морските треви, преследвали се и се хващали една друга, придавайки едно ново оживление на световните води. Нито една от тези риби не е била необикновено голяма, в сравнение със сегашните видове. Много малко от тях са били по-дълги от метър, но имало е и изключително големи видове, които са достигали дължина до шест метра.

Геологията не ни казва нищо за прадедите на тези риби. По всичко изглежда, че те не са родствени на никоя от формите, които са ги предшествали. Зоолозите имат крайно интересни схващания за техните прадеди, но тези схващания се основават на изучаване развитието на яйцата на техните още живи роднини. Изглежда, че прадедите на гръбначните са били мекотели или може би, съвсем малки плуващи същества, на които в и около устата започнали да се развиват зъби. Зъбите на рибата скат (от рода Raia) покриват небцето и долната част на устата й и минават на устната като плоски зъбовидни люспи, които обвиват по-голямата част от тялото й. С развитието на тези зъби люспи у рибите те изплуват на светлина от скритите дълбочини на миналото като първи гръбначни животни, оставили следи в скалите.

През века на рибите, на сушата очевидно е нямало никакъв живот. Долини и планини от голи скали се простирали, обгаряни от Слънцето, и оросявани от дъжда. Нямало е същинска почва, защото още не е имало никакви земни червеи, които да спомагат за образуването на почва; нямало е и никакви растения, които да раздробяват скалните частици на пръст; нямало никаква следа от мъхове и лишеи. Имало е живот само в морето.

Над този свят от голи скали се разигравали големи климатични промени. Причините за тях са твърде сложни и все още не са определени. Променящата се форма на земната орбита, постепенното изместване на полюсите на въртене, промените във формите на континентите, дори колебанията в топлината на Слънцето ту потапяли големи пространства от земната повърхност в дълги периоди на студ и лед, ту отново в продължение на милиони години разливали топлина или установявали умерен климат по нашата планета. В историята на планетата е имало фази на голяма вътрешна активност, когато натрупаните в продължение на няколко милиона години експлозивни скали, избухвали в поредици от вулканични изригвания и земетръси и променяли планинските и континентални очертания, като увеличавали дълбочината на моретата и височината на планините и засилвали крайностите на климата. А след това последвали дълги векове на сравнително спокойствие, когато студът, дъждът и реките разяждали планинските висини и отнасяли големи маси утайки, за да запълнят и повдигнат морските дъна и разширят моретата, които ставали все по-плитки и по-широки, и заемали все по-големи части от сушата. В историята на света е имало бурни и страшни векове, както и тихи и спокойни. Читателят трябва да отстрани от ума си всяка мисъл, че повърхността на Земята е започнала да изстива постепенно, след като нейната кора се втвърдила. Когато се стигнало до известно застудяване, вътрешната температура престанала да влияе върху условията на повърхността. Има следи от периоди на изобилни ледове и снегове, т.е. на „ледникови периоди“ дори и в азойската епоха.

Към края на века на рибите, в един период на извънредно плитки морета и лагуни, животът се разпрострял значително върху сушата. Несъмнено, по-първите видове, които тогава започват да се явяват в голямо изобилие, вече се развивали по някакви различни пътища в продължение на стотици милиони години. Но сега се проявили напълно. Растенията са предшествали животинските форми в това нашествие върху сушата, но животните са последвали много скоро растителното преселение. Първият проблем, който растението е имало да разреши, е бил снабдяването с някаква трайна твърда опора, която да издига неговите листа към слънчевата светлина, когато немирната вода се отдръпва; вторият проблем е бил в трудността да се добие вода за тъканите на растението от блатиста почва отдолу, когато то вече не е във водата. Двата проблема са били разрешени с развитието на дървесна тъкан, която е подпирала растението и действала като проводник на водата до листата. Записките в скалите са внезапно изпълнени с богата разновидност от дървесни блатни растения, много от които с големи размери — огромни дървовидни мъхове, дървовидни папрати, гигантски хвощове и други подобни. А заедно с тях, век след век, от водата се измъквало едно голямо многообразие от животински видове. Това били стоножки и многоножки, примитивни насекоми и създанията, родствени на древните исполински раци и морски скорпиони, които се превърнали в паяци и сухоземни скорпиони. Скоро след това се появили и гръбначните животни.