Хърбърт Уелс - Кратка история на света

Това небивало многообразие било последвано от необяснимо прекъсване на скални отпечатъци в продължение на няколко милиона години. Дори общите очертания в историята на живота през този период са съвсем забулени в мъгла. Когато тя се вдига отново, векът на влечугите клони към своя залез. Динозаврите, плезиозаврите и ихтиозаврите, птеродактилите, безбройните родове и видове на амонитите са изчезнали напълно. Въпреки изумителната си многобройност и множеството разновидности, те са измрели до един и не са оставили никакви потомци. Едно от предполагаемите обяснения за тяхното изчезване е, че студът ги е убил. Всички изменения, които станали с тях били недостатъчни, за да се нагодят те към промяната в условията на живот. Станало едно бавно и пълно измиране на мезозойския живот. Една нова и по-силна флора, една нова и по-силна фауна обсебили света. Сцената, с която започва този нов том от книгата на живота, е още мрачна и бедна. Тропическите иглолистни растения отстъпили до голяма степен място на дървета, чиито листа окапват, и на цъфтящи растения и храсти. А там, където по-рано изобилствало от влечуги, сега се появило растящо многообразие от птици и млекопитаещи.

Началото на следващия голям период в живота на Земята — кайнозойският, е наситено със силна вулканична дейност. Тогава са изхвръкнали нагоре големите маси на Алпите, Хималаите и планинският гръбначен стълб на Андите, и се появили грубите очертания на сегашните океани и континенти. Картата на света започнала да показва първата бегла прилика с днешните атласи. Смята се, че от началото на кайнозойския период до наши дни, са изтекли между четиридесет и осемдесет милиона години. В началото на кайнозойската ера климатът е бил остър. Постепенно той ставал все по-топъл, докато се стигнало до нова фаза на голямо изобилие, след което условията за живот отново станали тежки и Земята минала през една поредица извънредно студени ледникови периоди.

Ние все още не познаваме достатъчно добре причините за климатичната промяна, за да предскажем убедително възможните колебания в климатичните условия, които тепърва предстоят. Възможно е да вървим към неизбежно затопляне или да наближаваме друг ледников период. Вулканичната дейност и вълнението на планинските маси се увеличава или може би намалява — ние не знаем, само можем да правим догадки.

В началото на този период се появяват тревите — за първи път в света има пасища, а с пълното развитие, на невзрачния досега млекопитаещ тип, се явяват множество интересни тревопасни животни, както и месоядни типове, които се хранят с тях.

Първоначално ни се струва, че тези млекопитаещи се отличават съвсем малко от тревопасните и месоядни влечуги, изобилствали в по-ранните векове и после изчезнали от лицето на земята. Невнимателният наблюдател би предположил, че в тази втора дълга епоха на топлина и изобилие, която сега започвала, природата просто е повторила първата. Но това сравнение би било съвсем повърхностно. Разнообразието на Вселената е безкрайно. Тя прогресира вечно. Историята никога не се повтаря и никакви паралели не могат да бъдат точни. Различията между живота в мезозойския и кайнозойския период са много по-дълбоки от приликите. Основната разлика лежи в наченките на духовен живот през втория период. Той се поражда главно от продължителния контакт между родител и рожба, с което животът на млекопитаещите, и в по-малка степен на птиците, се отличава от живота на влечугите. С малки изключения, влечугите оставят яйцата си да се излюпват сами. Малкото влечуго не знае нищо за своя родител: духовният му живот, доколкото го има, започва и завършва с неговите собствени преживявания. То може да търпи съществуването на неговите себеподобни, но не влиза в никакви взаимоотношения с тях. То никога не им подражава, никога не се учи от тях, не е способно да съгласува действията си с техните. С две думи, влечугите са водели уединен начин на живот. Но с утвърждаването на кърменето и пазенето на малкото, като най-съществена отлика на новите млекопитаещи и хвърчащи поколения от старите, се пораждала възможност за учене чрез подражание, за проявяване на различни отношения, за предупредителни писъци и други съгласувани действия, за взаимен контрол и наставления. В света се появили същества, които се поддавали вече на обучение.

Най-рано появилите се млекопитаещи от кайнозойския период, според размера на мозъка си, се явяват малко по-висши от по-активните месоядни динозаври, но с приближаването на скалните отпечатъци към съвременната епоха, във всяка порода и раса на млекопитаещите животни намираме общо увеличаване на мозъчната вместимост. Забелязваме например че в една сравнително ранна епоха се появява подобното на носорог животно титанотериум. То вероятно е приличало много на съвременния носорог по своите навици и нужди. Но неговият мозъчен обем не е бил дори една десета от този на сегашния му наследник.