Робърт Пърсиг - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Класическият разум разглежда света преди всичко като подповърхностни мисловни форми. Романтичният разум го разглежда преди всичко от гледна точка на непосредственото възприятие. Ако покажете двигател или машинен чертеж, или електронна схема на някой романтик, той надали ще види нещо особено интересно в тях. За него те нямат притегателна сила, защото действителността, която той вижда, са техните повърхности. Скучни, сложни списъци от наименования, линии и цифри. Нищо интересно. Но ако покажете същото хелиографно копие или схема или опишете същите неща на класически тип човек, той може да ги погледне и да остане очарован от тях, защото вижда, че зад линиите, контурите и символите има невероятно богатство на скрит смисъл.

За романтичния модел са характерни преди всичко вдъхновение, въображение, творчество, интуиция. Преобладават по-скоро чувствата, а не фактите. Изкуството, когато се противопоставя на науката, често е романтично. То не се развива по силата на разума или на някакви закони. Развива се по силата на чувства, интуиция и естетическо съзнание. В западноевропейските култури романтичният модел обикновено се свързва с женствеността, но това положително не е определящо.

Наопаки, класическият модел се подчинява на разума и на закони, които сами по себе си са подповърхностни форми на мисловността и поведението. В европейските култури това е преди всичко мъжки модел и областите на науката, законодателството и медицината са непривлекателни за жени главно по тази причина. Въпреки че карането на мотоциклет е романтично, поддържането му е чисто класическо. Мръсотията, маслата, съвършеното познаване на скрития смисъл, които се изискват, всичко това му придава такава отблъскваща сила за романтика, че жените и не помислят да се захващат с тях.

Макар външната грозота да се среща често при класическия модел на мислене, тя не му е непременно присъща. Съществува един класически естетизъм, който романтиците често изпускат, защото е прекалено изтънчен. Класическият стил е праволинеен, неразкрасяван, неемоционален, пестелив и внимателно осъразмерен. Неговата задача не е да вдъхновява емоционално, а да извлече от хаоса порядък и да направи непознатото познато. Това не е естетически свободен и естествен стил. А естетически ограничаван. Всичко се контролира. Стойността му се определя от умението, с което се упражнява този контрол.

За романтика този класически модел често изглежда скучен, вдървен и грозен като самото поддържане на механизми. Всичко зависи от възли, детайли, агрегати и взаимни връзки. Нищо не може да се разбере, докато не мине десетина пъти през компютър. Всичко трябва да се пресметне и докаже. Потискащо. Скучно, Безкрайно сиво. Въплъщение на силите на смъртта.

От друга страна, романтичният модел също си е създал някакъв образ в представите на класическия. Лекомислен, ирационален, капризен, ненадежден, устремен предимно към приятното. Повърхностен. Празен. Често паразит, който не може или не желае да се грижи за самия себе си. Истински камък на шията на обществото. Тези войнствени позиции би трябвало вече да звучат до известна степен познато.

Тук е източникът на бедата. Хората имат склонност да мислят и чувствуват изключително в рамките на единия модел, като по този начин проявяват неразбиране и подценяване на ролята на другия. И никой няма желание да предаде истината такава, каквато я разбира, и доколкото ми е известно, никой жив човек не е измислил начин да сдобри тези истини или модели. Няма точка, в която тези мирогледи да се срещат.

И така, в последно време сме наблюдавали развитието на огромно разцепление между класическата култура и романтичната антикултура — два свята, които постепенно се отчуждават и все повече се мразят и всеки се пита дали винаги ще бъде така — един дом, разделен на две. Никой не иска това всъщност — независимо какво мисли противникът му в другия лагер.

В тази светлина онова, което Федър мислеше и казваше, е важно. Но тогава никой не го слушаше, а просто го смятаха отначало за ексцентричен, после за нежелан, после за малко луд и накрая за напълно безумен. Като че ли е трудно да се усъмним, че е бил безумен, но много от написаното от него по онова време показва, че именно това враждебно отношение към него го е направило луд. Необичайното поведение има свойството да кара другите да се отдръпнат от теб, което пък задълбочава странностите на поведението — и ето нова пропаст и така по самозараждаща се спирала, докато се стигне до някаква кулминационна точка. В случая с Федър това бе постановеният от съда арест и изолирането от обществото.