Робърт Пърсиг - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Виждам, че се приближаваме към ляв завой по федерална автомагистрала 12, а Джон е спрял за бензин. Спирам до него.

Термометърът край вратата на бензиностанцията показва 92 градуса.

— И днес няма да ни е лесно — казвам.

Когато резервоарите се напълват, пресичаме шосето за кафе. Крис естествено е гладен.

Казвам му, че очаквах това. Казвам му, че ще се храни с останалите или изобщо няма да яде. Без яд. Просто делово. Той е недоволен, но разбира накъде отива работата.

Долавям бегъл поглед на облекчение от Силвия. Очевидно си е мислила, че това ще бъде безкраен проблем.

Когато свършваме с кафето и отново излизаме навън, жегата е така силна, че потегляме с мотоциклетите колкото е възможно по-бързо. Отново се появява моментна прохлада и изчезва. Слънцето прави изгорелите треви и пясъка така ярки, че трябва да присвивам очи, за да не ми блести. Това шосе 12 е старо и лошо. Разбитият бетон е кърпен с асфалт и е неравен. Има пътни знаци за предстоящи заобикаляния. От двете страни на пътя се срещат порутени сервизи, лавки и крайпътни сергии, натрупали се течение на годините. Сега движението е натоварено. Просто съм щастлив да си мисля за рационалния, аналитичен, класически свят на Федър.

Неговият рационализъм се е използувал от древни времена, за да бъде освободен човекът от досадата и гнета на обкръжаващата го действителност. Онова, което го прави труден за разбиране, е обстоятелството, че някога е бил използуван като средство да се избяга от всичко и бягството е било така успешно, че днес романтиците се стремят да избягат от вече променилото се „всичко“. Онова, което прави неговия свят толкова труден за разбиране, не е странността му, а неговата обикновеност. Обичайното също може да заслепи човека.

Новият начин за виждане на нещата води до едно описание, което може да се нарече „аналитично“ описание. Това е друго название на класическата основа, според която човек разсъждава за нещата от гледна точка на скрития им смисъл. Той бе напълно класическа личност. И за да дам по-пълна представа какво означава това, искам да насоча неговия аналитичен подход към самия него — да анализирам самия анализ. Искам да направя това, като преди всичко дам един обширен пример и после направя дисекция на неговото значение. Мотоциклетът е превъзходен предмет за целта, след като самият е бил измислен от класически мозъци. И така, слушайте:

Един мотоциклет може да бъде разделен за нуждите на класическия рационален анализ според съставните си части и според функциите си.

Ако бъде разгледан според съставните си части, най-основното деление е на двигателна и ходова част.

Двигателната част може да се раздели на двигател и трансмисия. Първо да разгледаме двигателя.

Двигателят се състои от корпус, съдържащ коляново-мотовилков механизъм, хранителна система, запалителна система, газоразпределителна система и мазителна система.

Коляно-мотовилковият механизъм се състои от цилиндри, бутала, мотовилки, колянов вал и маховик.

Частите на хранителната система, които са част от двигателя, включват резервоар и филтър, въздушен филтър, карбуратор, клапанни отвори и изпускателни тръби.

Запалителната система се състои от алтернатор, токоизправител, акумулатор, бобина и свещи.

Газоразпределителната система се състои от ангренаж, разпределителен вал, клапани и дистрибутор.

Мазителната система се състои от маслена помпа и канали през целия корпус за разпределение на маслото.

Трансмисията, свързана към Двигателя, се състои от съединител, скоростна кутия и верига.

Носещата част, която придружава двигателната част, се състои от рама, включваща стъпенки, седалка и калници; кормилна уредба; предни и задни амортисьори; колела; контролни прибори и кабели; светлинна и звукова сигнализация; скоростомер и километраж.

Това е мотоциклетът, разделен според частите му. За да разберем за какво служат тия части, необходимо е деление според функциите:

Мотоциклетът може да бъде разделен според нормално протичащи процеси и специални, контролирани от водача.

Нормално протичащите процеси могат да се разделят на процеси по време на такт всмукване, процеси по време на такт компресия, процеси по време на работния такт и процеси по време на такт продухване.

И така нататък. Бих могъл да продължа с това, кои процеси настъпват в нормален порядък по време на всеки такт, после да премина към специалните, контролирани от водача режими и това би представлявало една съвсем обща картина на скрития смисъл на мотоциклета. Би била съвсем кратка и елементарна, каквито са описанията от подобен род. Почти всеки от споменатите компоненти може да бъде безкрайно разширяван. Чел съм цял технически труд, посветен само на чукчето и наковалнята, които са само една малка, но жизненоважна част от дистрибутора. Съществуват и други типове двигатели освен едноцилиндровия „Ото“, описан тук: двутактови двигатели, многоцилиндрови двигатели, дизелови двигатели, ванкелови двигатели, но и този пример е достатъчен.