Робърт Пърсиг - Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Докато товаря останалите неща върху багажника, забелязвам с изненада, че задната гума е много износена. Вероятно поради скоростта и големия товар и жегата по пътя вчера. Веригата също е провиснала, вадя инструментите да я натегна и простенвам.

— Какво има? — пита Джон.

— Скъсала се е резбата на обтегача.

Отвивам натягащия болт и разглеждам резбата:

— Аз съм виновен — веднъж се опитах да натегна веригата, без да охлабя гайката на главната. Болтът е в ред — показвам му го. — Изглежда, се е повредила женската резба в рамката.

Джон гледа колелото дълго време:

— Смяташ ли, че ще можеш да стигнеш до града?

— О, да, разбира се. Може и така да се кара, докато си жив. Просто това затруднява регулирането на веригата.

Той наблюдава внимателно как отвивам гайката на задната главина, докато леко се разхлаби, удрям я със страничната част на чука, докато веригата се опъне достатъчно, после затягам гайката с всичка сила, за да не се плъзне по-късно оста напред, и поставям отново шплента. За разлика от гайките на шенкелите при автомобила тук гайката не оказва влияние върху хлабината на осовия лагер.

— Откъде знаеш как се прави това? — пита той.

— Човек просто трябва да се сети.

— Аз не бих знаел откъде да започна.

Това е въпросът, разбира се, мисля си и аз, откъде да се започне. За да бъде разбран той, човек трябва да се върне назад и назад и колкото повече се връща, вижда колко още трябва да се върне, докато онова, което е създало малко затруднение при опита да бъде разказано, се превърне в значително философско изследване. За това, предполагам, са служили шъто̀куа .

Прибирам си инструментите, затварям страничните капаци и си мисля, че все пак този въпрос си струва да бъде разбран.

По пътя сухият въздух охлажда потта, избила при работата ми с веригата, и за известно време се чувствувам добре. Но веднага щом потта изсъхва, става горещо. Вече трябва да е над осемдесет.

По този път няма движение и ние напредваме, без да ни пречат. Денят е само за пътуване.

А сега искам да започна изпълнението на едно определено задължение, като заявя, че съществуваше едно лице (вече не), което имаше нещо да каже и което го каза, но на което никой не повярва, нито пък го разбра докрай. Забравен. Поради причини, които ще станат очевидни, предпочитам той да си остане забравен, но нямам друг избор, освен да се заема отново е неговия случай.

Не знам цялата му история. Нито пък някой ще я знае някога освен самия Федър, а той вече не може да проговори. Но от писмата му и от онова, което другите разправят, и чрез фрагменти от собствените ми спомени трябва да може да се съберат отделните частици в нещо като приблизителен модел на онова, за което говореше той. Тъй като основните идеи на тази шъто̀куа са взети от него, няма да има истинско отклонение от тях, а само едно увеличаване на образа, което ще направи шъто̀куа по-разбираема, отколкото ако бе представена в чисто абстрактен вид. Целта на това увеличение не е да се доказват теориите му, нито да бъде възвеличен самият той. Целта е да бъде погребан — завинаги.

Там, в Минесота, когато пътувахме през мочурищата, аз говорих за „образите“ на техниката, за „смъртоносната сила“, от която Съдърлендови като че бягаха. Сега искам да поема в посока, противоположна на избраната от Съдърлендови, срещу тази сила и в самия й център. Като направим това, ще навлезем в света на Федър, едничкия свят, който той познаваше и в който целият разум се гради от гледна точка на скрития смисъл.

Светът на скрития смисъл е необичаен обект за дискусия, защото е всъщност метод на дискутиране. Човек разсъждава върху нещата от гледна точка на непосредственото им възприятие или от гледна точка на скрития им смисъл и ако се опита да размишлява върху тези модели на размисъл, ще стигне до онова, което наричаме основен проблем. Няма друга основа, на която да бъдат обсъждани те, освен самите модели.

Досега аз разсъждавах върху неговия „свят на скрития смисъл“ или поне върху една от неговите страни, наречена „техника“, от позициите на външен наблюдател. Сега смятам, че ще е справедливо да поговоря за този свят на скрито естество от собствената му гледна точка. Искам да поговоря за скрития смисъл на самия свят на скритото естество.

За да сторя това, на първо място ми е необходимо едно противопоставяне, но за да го използувам честно, ще трябва да се върна назад и да обясня какво е то и какво означава, а това е само по себе си дълга история. Част от целия този проблем на необходимото връщане. Но сега засега искам само да използувам противопоставянето, което ще обясня по-късно. Искам да разделя човешкия разум на два вида — класически разум и романтичен разум. От гледна точка на окончателната истина едно подобно противопоставяне няма кой знае какъв смисъл, но е напълно оправдано, когато човек работи в рамките на класическия метод, използуван за откриване или създаване на свят на скритите мисловни форми. Термините „класически“ и „романтичен“, както ги разбираше Федър, означават следното: