Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

че когато затвори стоманената врата, чу леко ехо от стъпки. Погледна в двете посоки по тъмната

извивка на тунела. Не се виждаше никой, имаше само редица сини лампи, блещукащи по стените

от влажен гранит.

* *

Риърдън не можеше да се бори с бандите, които изискваха за коните. Изборът беше между

това да се бори с тях или да държи заводите си отворени. Беше изгубил доставките на желязна

руда. Трябваше да се бие или за едното, или за другото. Нямаше време за двете. При завръщането

си откри, че планирана доставка от руда не е пристигнала. Ларкин не му даде нито дума обяснение.

Когато беше извикан в офиса на Риърдън, Ларкин се появи с три дни закъснение и не се извини.

Каза, без да поглежда Риърдън, с присвити устни, с изпълнено с омраза достойнство:

- В крайна сметка, не можеш да нареждаш на хората да тичат до кабинета ти, когато т и

изнася.

Риърдън говореше бавно и внимателно:

- Защо рудата не беше доставена?

- Не мога да търпя об ид и, просто не м ога да търпя обиди за нещо, което не зависи от мен.

Мога да управлявам мина също толкова добре, колкото и ти, до последната подробност, правех

всичко, което и ти правеше, и не знам защо всичко се обърква неочаквано, през цялото време. Не

можеш да ме обвиняваш за неочакваното.

- На кого изпрат и рудата си м иналия месец?

- Възнамерявах да ти изпратя твоя дял от нея, сериозно въз намерявах, но не можех да

направя нищо за това, че изгубихме десет производствени дни миналия месец заради проливния

дъжд в цяла Северна Минесота. Исках да ти изпратя рудата, така че не можеш да ме обвиняваш,

защото намерението ми беше напълно искрено.

- Ако някоя от пещите с непрекъснат цикъл угасне, ще мога ли да я поддържам, като я заредя

с добрите ти намерения?

- Ето защо никой не може да работи или да говори с теб - защот о си нечовечен.

- Току-що науч их, че през послед ните три месеца не изпра щаш рудата си с корабите по

езерото, а с влакове. Защо?

- Ами в крайна сметка имам право да управлявам бизнеса си, какт о реша.

- Защо искаш да плащаш допълнително?

- Какво те интересува? Нали не искам парите от теб.

- Какво ще правиш, когато откриеш, че не можеш да си поз волиш разходите за железопътен

транспорт и си разрушил езерния транспорт?

- Сигурен съм, че няма да разбереш каквото и да е съображе ние, различ но от долари и

центове, но някои хора обръщат внимание на социалните и патриотичните си отговорности.

- Какви отговорност и?

- Ами мисля, че железопът на компания като „Тагарт транс конт инентал― е жизнено важна за

националното благо и е обществен дълг да се поддържа линията на Джим в Минесота, която

работи на дефицит.

Риърдън се наведе над бюрото - започваше да вижда причинно-следствените връзки, която

никога не беше разбирал.

- На кого изпрат и рудата си м иналия месец? - попита той равно.

- Ами в крайна сметка това си е моя лич на работа, коят о...

- На Орън Б ойл, нали?

- Не можеш да очакваш хората да пожертват цялата стоманена индустрия на нацията заради

твоите себични интереси и...

- Изчезвай оттук - каза Риърдън. Каза го спокойно. Сега разбираше връзката.

- Не ме разбирай погрешно, не исках...

- Изчезвай.

Ларкин излезе. Последваха дните и нощите на претърсването на континента - по телефона, по

телеграфа, със самолет; на оглеждането на изоставени мини и на мини, които щяха да бъдат

изоставени; на напрегнатите, забързани разговори по масите в неосветените кътчета на съмнителни

ресторанти. Гледайки през масата, Риърдън трябваше да реши колко може да рискува да инвестира

само по едничката улика, която му даваха лицето, маниерите и гласа на човека срещу него;

ненавиждайки положението, в което трябваше да се надява на почтеността като на услуга; да

рискува, наливайки пари в непознати ръце в замяна на неизпълнени обещания, да ги излива в

незаписани и неподписани заеми на фалшиви собственици на фалиращи мини - пари, дадени и

взети крадешком, сякаш разменяни между престъпници, в анонимни банкноти; пари, изле - ни в

неизпълними договори, при които и двете страни знаят, че в случай на измама ще бъде наказан

измаменият, а не измамникът, но излени, за да може потокът от руда да продължи да се влива в

пещите, а пещите да продължат да изливат поток от бял метал.

- Господин Риърдън - попита търговският директор на завода му, - ако продължите така,

какво ще стане с печалбата ви?