Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 1

- Не знаех къде да те намеря. По-добре се върни веднага. Колкот о можеш по-бързо.

- Какво е станало?

- Нищо... все още. Но стават неща, коит о... По-добре да ги спреш сега, ако м ожеш. Ако

изобщо някой може.

- Какви неща?

- Не четеш ли вестници?

- He.

- He мога да ти обясня по телефона. Не мога да ти дам всички подробност и. Дагни, ще си

помислиш, че съм луд, но мисля, че планират да унищожат Колорадо.

- Връщам се веднага - каза тя.

* *

Изрязани в гранита на Манхатан, под терминала на „Тагарт", имаше тунели, които някога

бяха използвани като странични коловози - по времето, когато трафикът се движеше в тракащи по-

тоци по всяка артерия на терминала във всеки час на деня. Нуж дата от пространство беше

намаляла с годините, заедно с на маляването на трафика, и страничните тунели бяха изоставени -

като сухи речни корита, само няколко светлинки се отразяваха като сини кръпки по гранита над

релсите, оставени да ръждясват на земята.

Дагни остави останките от двигателя в укрепено помещение в един от тунелите, там някога

беше аварийният електрогенера- тор, който беше изваден отдавна. Не вярваше на безполезните

млади мъже от изследователския персонал на Тагарт, сред тях имаше само двама талантлив и

инженери, които можеха да оце нят нейното откритие. Беше споделила тайната си с двамата и г и

беше изпратила да претърсят фабриката в Уисконсин. След това беше скрила мотора там, къ дето

никой друг нямаше да разбере за съществуването му.

Когато работниците ѝ занесоха двигателя в стаичката и си тръгнаха, тя се канеше да ги

последва и да заключи стоманената врата, но спря, с ключ в ръка, сякаш тишината и самотата

изведнъж я бяха изправили срещу проблем, пред който беше изправена от няколко дни, сякаш това

беше моментът да вземе решение.

Служебният ѝ вагон я чакаше на един от пероните на терминала, закачен на края на влак,

който трябваше да тръгне за Вашингтон след няколко минути. Беше си записала среща с Юджийн

Лоусън, но си беше казала, че ще я отмени и ще отложи търсенето, ако успееше да измисли нещо,

което може да предприеме срещу онова, което намери при завръщането си в Ню Йорк - нещата, с

които Еди Уилърс я молеше да се пребори.

Опита се да мисли, но не виждаше начин, по който да се бори, нямаше правила на битката,

нямаше оръжия. Безпомощността беше странно преживяване, ново за нея - никога не беше

изпитвала трудност да се изправи срещу нещо и да взима решения, но тук срещу нея нямаше нищо,

това беше мъгла без форми или определение, в която нещо се образуваше и изчезваше, преди да

бъде видяно, нещо като полу-съсирек в някаква полу-течност - сякаш очите ѝ виждаха само

периферията и тя усещаше неясните очертания на катастрофата да се увиват около нея, но не

можеше да отмести погледа си, защото вече не притежаваше поглед, който да отмести и фокусира.

Съюзът на локомотивните инженери искаше максималната скорост на всички влакове по

линията „Джон Голт― да бъде сведен до шейсет мили в час. Съюзът на железопътните кондуктори

и спирачи искаше дължината на всички товарни влакове по линията „Джон Голт― да бъде сведен

до шейсет вагона. Щатите Уайоминг, Ню Мексико, Юта и Аризона искаха броят влакове в

Колорадо да не надвишава броя влакове във всеки един от тези съседни щати. Група, оглавявана от

Орън Бойл, изискваше приемането на закон за запазване на препитанието, който да огранич и

производството на риърдънов метал до количества, равни на производството на всяка друга

стоманодобивна фабрика със същия производствен капацитет. Група, оглавявана от господин

Моуън, искаше приемането на закон за справедливия дял, който да даде на всеки клиент, който

иска, равно количество риърдънов метал. Група, оглавявана от Бъртрам Скъдър, изискваше

приемането на закон за обществената стабилност, който да забранява на фирмите от Изток да

напускат щатите си.

Уесли Мауч, главен координатор на Бюрото за икономическо планиране и национални

ресурси, издаваше огромно количество бюлетини, съдържанието на които не може ше да бъде

формулирано, само дето думите „спешни сили― и „небалансирана икономика― се появяваха

непрекъснато в текста през няколко реда.

- Дагни, с какво право? - беше я попитал Ед и У илърс с тих глас, но дум ите му звучаха кат о

плач. - С какво право го правят? С какво право?

Тя се беше изправила срещу Джеймс Тагарт в кабинета му и беше казала: