Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 2

припомняте, че са пожертвали цяло състояние и са ни дали фабриката като подарък. И от това бяхме

заблудени. Да, дадоха ни фабриката. Но печалбата, госпожо, зависи от това какво пре следваш. А

никакви пари на света на могат да купят онова, което преследваха наследниците на Старнс. Парите

са твърде чисти и невинни за това.

Ерик Старнс, най-младият, беше една медуза, която нямаше куража да преследва каквото и да

е. Накара да го изберем за директор на отдела по връзки с обществеността, който не вършеше нищо,

само дето имаше персонал, за да не върши нищо, така че дори не трябваше да си дава зор да се мотае

в кабинета. Заплатата, която получаваше - не бива да я наричам „заплата―, никой от нас не

получаваше „заплата―; милостинята, която му бяха гласували, беше доста скромна, около десет пъти

по-голяма от онова, което получавах аз, но пак не беше много. Ерик не се интересува ше от пари -

така или иначе не знаеше какво да прави с тях. Пре карваше си времето да виси заедно с нас и да ни

показва колко е дружелюбен и демократичен. Май искаше да го обичат. Начинът, по който го

постигаше, беше като ни напомня непрекъснато, че ни е дал фабриката. Не можехме да го търпим.

Джералд Старнс беше директор производство. Така и не на учихме какъв е размерът на

комисионата - така де, издръжката му. Трябваше цял екип счетоводители, за да го установят, и цял

екип от инженери, за да разберат как се излива, пряко или не пряко, в кабинета му. Уж нищо от това

не беше за него - беше за фирмени разходи. Джералд имаше три коли, четири секретарки, пет

телефона и често организираше такива приеми с шампанско и хайвер, каквито никой от магнатите -

данъкоплатци в страната не можеше да си позволи. За една година похарчи повече пари, отколкото

баща му беше направил като печалба през последните две години от живота си. Намерихме сто

фунта - сто фунта, претеглихме ги - списания в кабинета на Джералд, пълни със статии за нашата

фабрика и благородния ни план - с големи снимки на Джералд Старнс, - които го наричаха велик

социален кръстоносец. Джералд обичаше да идва в цеховете нощем, облечен офици- ално, с

блестящи диамантени копчета за ръкавели, големи колкото монета, и да ръси пепел от пурата си

навсякъде. Всеки евтин фукльо, който може да парадира единствено с парите си, е доста тъчно зло,

само дето той не се церемони особено и можеш да го зяпаш с отворена уста или не, както искаш, и

най-често не го правиш. Но когато копеле като Джералд Старнс организира сценки и продължава да

декламира, че не се интересува от материално богатство, че само служи на „семейството―, че цялата

пищност не е заради него, а заради нас и за общото благо, защото е необхо димо да поддържаме

престижа на компанията и на благородния план в очите на обществеността - тогава се научаваш да

мразиш това същество така, както никога не си мразил човек.

- Но сестра му Айви беше още по-лоша. Тя наист ина не се интересуваше от материалното

богатство. Издръжката, която получаваше, не беше по-голяма от нашата, и тя се мотаеше наоколо с

някакви подобни на чехли обувки и мърляви рокли, само за да ни покаже колко е себеотрицателна.

Тя беше директор по разпределението. Тя отговаряше за нуждите ни. Тъкмо тя ни държеше за

гърлата. Разбира се, разпределението трябваше уж да се ре шава чрез гласуване, с гласа на хората. Но

когато хората са шест хиляди ревящи гърла, които се опитват да решават без критерий,

разбирателство или разсъдък, когато играта няма правила и всеки може да поиска всичко, но няма

право на нищо, когато всеки контролира живота на всички, освен своя собствен, тогава става така, че

гласът на хората е Айви Старнс. В края на втората година ние захвърлихме преструвката със

„семейните събрания― в име то на „ефективното производство и пестенето на време―, защото едно

събрание траеше по десет дни - и всички искания за нужди просто се изпращаха в кабинета на

госпожица Старнс. Не, не ги изпращахме. Трябваше да й бъдат изказвани лично от всеки мо лител.

След това тя правеше списък за разпределение, който ни четеше, за да го одобрим с гласуване, на

събрание, което траеше три четвърти час. Одобрявахме го. Имаше предвидени десет минути за

обсъждане и възражения. Не правехме възражения. Вече се бяхме научили. Никой не може да

раздели прихода на една фа брика между хиляди хора без някакъв вид мярка, която да опре деля