Айн Ранд - Атлас изправи рамене част 3

- О, не! Ако внимавам и се движа бавно, всичко ще бъде наред.

- Трябва да си поч ивате.

- Мислите ли, че мога?

Той се усмихна.

- Май не.

Когато Голт се върна, тя вече беше облечена. Доктор Хендрикс му разказа за състоянието ѝ и

добави:

- Ще се върна ут ре за конт ролен преглед.

- Благодаря - каза Голт. - Изпратете сметката на мен.

- В никакъв случай! - възмутено каза тя. - Ще я платя сама. Двамата мъже се погледнаха

насмешливо като пред самохвалство на просяк.

- Ще обсъдим това по-късно - каза Голт.

Доктор Хендрикс си тръгна и тя се опита да стане, като куца ше и хващаше мебелите за опора.

Голт я вдигна на ръце, занесе я в кухненския бокс и я положи на един стол пред маса, сервирана за

двама. Тя осъзна, че е гладна, веднага щом видя кафеварката да ври на печката, двете ча ши портокалов

сок, тежките, бели порцеланови съдове, които блестяха на слънцето върху полираната повърхност на

масата.

- Кога сте спала или яла за послед но? - попита той.

- Не знам... Вечерях във влака, със... - тя поклати глава с без пом ощна, горч ива усмивка: със

скитника, помисли си, с отчаян глас, молещ за избавление от отмъстител, когото не можеше да открие,

отмъстител, който седеше срещу нея на масата и пиеше чаша портокалов сок. - Не знам... Сякаш е

станало преди векове на друг континент.

- Как стана така, че тръгнахте след мен?

- Кацнах на лет ището в Алтън точ но когато излитахте. Чове кът там ми каза, че Куент ин

Даниълс е тръгнал с вас.

- Спом ням си, че самолетът ви захождаше за кацане. Но точ но този единствен път не си

помислих за вас. Мислех, че идвате с влак.

Тя попита, гледайки го право в лицето:

- Как искате да разбирам това?

- Кое?

- Единственият път, когато не сте мислили за мен.

Той издържа погледа ѝ - тя видя лекото движение, което тя беше забелязала, че е типично за

него: движението на гордите му, непреклонни устни, които се извиват в намек за усмивка.

- Както искате - отговори т ой.

Тя изчака миг, за да подчертае как точно иска да го разбира със строгостта на лицето си, сетне

попита студено като враг, който го обвинява:

- Значи знаехте, че идвам за Куент ин Даниълс?

- Да.

- Ст игнахте до него пръв бързо, за да не м и позволите аз да го направя ли? За да ме победите, с

ясното съзнание какво би означавала за мен подобна победа?

- Разбира се.

Тя замълча и погледна встрани. Той се надигна, за да приготви останалата част от закуската им.

Тя го гледаше, докато стоеше до печката, препичаше хляб и пържеше яйца с бекон. В движенията му

личеше спокойно умение, без усилие, но това беше умение от друга професия - ръцете му се движеха с

бързата прецизност на инженер, който дърпа лостовете на контролно табло. Тя си спомни къде беше

виждала такова изпълнение - също толкова експертно и точно толкова не на място.

- Това ли науч ихте от доктор Акстън? - попита тя и посоч и печката.

- И това.

- Нима ви е уч ил да пилеете времето си - вашето време! - тя не успя да сдържи тръпката на

възмущение в гласа си - с такава работа?

- Пилял съм време и с м ного по-маловажни неща.

Когато сложи чинията пред нея, тя попита:

- Откъде взехте тази храна? Има ли бакалия тук?

- Най-добрата в света. Държи я Лорънс Хамънд.

- Какво?

- Лорънс Хамънд , от „Автом об или Хамънд ". Беконът е от фермата на Дуайт Сандърс, от

„Самолети Сандърс". Яйцата и млякото са от съдията Нарангансет от Върховния съд на щата Илинойс.

Тя гледаше чинията си с горчивина, едва ли не със страх, боейки се да я докосне.

- Това е най-скъпата закуска в живота ми, ако взема предвид стойността на времето на готвача и

всички останали.

- Да - от една страна. Но от друга, т ова е най-евт ината закус ка в живота ви, защото никаква част

от нея не е отишла за храна на мародерите, които ще ви карат да плащате за нея година след година и

накрая ще ви оставят да умрете от глад.

След дълго мълчание тя запита простичко, почти тъжно:

- Какво правите всички т ук?

- Живеем.

Тя никога не беше чувала тази дума да звучи толкова истински.

- Какво работ ите? - попита тя. - Мидас Мълиган каза, че работ ите тук.

- Май съм нещо като момче за всичко.

- Какво сте?

- Викат ме всеки път , когато нещо не е наред с някоя инста лация - с електроснабдяванет о

например.

Тя го погледна и внезапно подскочи напред, вторачена в електрическата печка, но рухна

обратно на стола, пронизана от болката. Той се разсмя.

- Да, вярно е, но се успокойте, иначе докт ор Хенд рикс ще на реди да ви върна в леглот о.