Айн Ранд: Атлас изправи рамене част 3

пръснати реда, написани от различни ръце - не можеше да различи думите. Имаше и още една врата,

оставена полуотворена, водеше към спалнята му.

- Гост или затворник съм тук? - попита тя.

- Изборът ще бъде ваш, госпожице Тагарт.

- Не мога да избирам, когато си имам работа с непознат.

- Но вече не е така. Не нарекохте ли цяла железопът на линия на мен?

- О! Да... - беше леко разтърсване от друга връзка, която си дойде на мястото. - Да, аз... - тя

гледаше високата фигура с изсветляла от слънцето коса, със сдържана усмивка в безмилост но

наблюдателните очи - отново виждаше борбата си да построи линията и летния ден, в който беше

тръгнал първият влак - и си мислеше, че ако някоя човешка фигура изобщо можеше да бъде избрана за

емблема на линията, то това беше тази фигура. - Да... така беше... - сетне, спомнила си и останалото,

добави: - Но аз я нарекох на името на враг.

Той се усмихна.

- Тъкмо това е прот ивореч ието, което трябваше да разрешите рано или късно, госпожице

Тагарт.

- Но нали именно вие... разрушихте моята линия...

- А, не. Прот иворечиет о го направи.

Тя затвори очи и след миг попита:

- Всички тези истории, които съм чувала за вас - кои от тях бяха ист ински?

- Всички.

- Вие ли ги разпространихте?

- Не. Че за какво? Никога не съм искал да се говори за мен.

- Но знаете, че сте станали легенда?

- Да.

- Младият изобретател от фабриката за двигатели „Двайсет и век" е единствената истинска

версия на легендата, нали?

- Онази, която е конкретно ист инска - да.

Тя не можеше да го каже безразлично; все още беше задъхана и гласът ѝ пропадна в шепот,

когато попита:

- Двигателят... двигателят , койт о намерих... вие ли го на правихте?

- Да.

Тя не можа да удържи пламенността, с която изправи глава.

- Тайната на трансформацията на енергията... - започ на тя и спря.

- Мога да ви я разкажа за пет найсет минут и - каза той в от говор на отчаяната молба, коят о тя не

беше произнесла. - Но няма сила на земята, която да може да ме насили да го направя. Ако разбирате

това, ще разберете всичко, което ви озадачава.

- Онази нощ... пред и дванайсет год ини... ед на пролет на нощ, когато сте излезли от една среща с

шест хиляди убийци - и тази история е истинска, нали?

- Да.

- Казали сте им, че ще спрете двигателя на света.

- Така и стана.

- Какво сте направили?

- Нищо не съм правил, госпожице Тагарт. И в това е цялата ми тайна.

Тя го погледна мълчаливо. Той стоеше и чакаше, сякаш можеше да чете мислите ѝ.

- Разрушителят... - каза тя с удивен и безпом ощен тон.

- ... най-злот о същество, което някога е съществувало - каза той с тон, сякаш я цит ираше, и тя

разпозна собствените си думи, - човекът, който източва мозъците на света.

- Колко внимателно сте ме наблюдавали - попита тя, - и колко време?

Беше само мигновена пауза, очите му бяха неподвижни, но ѝ се стори, че погледът му е

напрегнат, сякаш я наблюдаваше със специално внимание, и тя улови особен, напрегнат тон в гласа му,

когато той отговори тихо:

- Години наред.

Тя затвори очи, отпусна се и се предаде. Почувства странно, ведро безразличие, сякаш изведнъж

искаше само комфорта да се предаде на безпомощността. Докторът, който пристигна, беше сивокос мъж

с меко, замислено лице и категорични, дискретно уверени маниери.

- Госпожице Тагарт , мога ли да ви представя доктор Хендрикс? - попита Голт.

- Нима това е доктор Томас Хендрикс? - ахна тя с неволната грубост на дете; името беше на

велик хирург, който се беше от теглил и изчезнал преди шест години.

- Да, разб ира се - каза Голт.

Доктор Хендрикс ѝ се усмихна в отговор.

- Мидас ми каза, че госпожица Тагарт трябва да бъде лекувана от шока - не този, койт о е

преживяла, а от тези, които я очакват.

- Ще ви оставя да го направите - каза Голт , - докато от ида до пазара да купя храна за закуска.

Тя наблюдаваше бързата ефикасност на работата на доктор Хендрикс, докато преглеждаше

раните ѝ. Беше донесъл предмет, какъвто тя никога не беше виждала преди: преносим рентген. Научи,

че е разкъсала хрущяла на две ребра, че си е навехнала глезена, ожулила е дълбоко едно коляно и един

лакът и е получила няколко лилави охлузвания по тялото си. Докато ловките, компетентни ръце на

доктор Хендрикс я превързаха с бинтове и стегнат лейкопласт, тя почувства, че ако тялото ѝ беше

двигател, и той сега се проверяваше от експерт-механик, нямаше да има нужда от повече грижи.

- Бих ви посъветвал да останете в леглото, госпожице Та гарт.