Сесили Зигесар - Това, което искам, е всичко

Ванеса се пресегна и го бутна игриво:

— И аз се притеснявах първия път, но не е кой знае какво. Обещавам.

Дан преглътна и се загледа в тавана. Беше фиксирал поглед върху една пукнатина в мазилката.

— Аз предпочитам да изчакам… до… докато стане по-емоционално.

— Доообре — бавно каза Ванеса, — но това е просто секс, не е стихотворение.

Явно не й беше ясно, че за Дан това си беше стихотворение. Може би най-важното стихотворение, което щеше да напише някога.

Той се пресегна за тениската си и я навлече:

— Просто искам да изчакам, това е всичко.

— Добре — каза Ванеса на границата да изгуби търпение. Дан винаги прекаляваше в преценката си за нещата. Пишеше за тях в малък черен тефтер, докато вече нямаше какво да се напише. Тя обожаваше това, че Дан бе романтичен и чувствителен, но поне веднъж можеше да престане да мисли за нещата като такива и да се пусне по течението. И все пак си падна по него още в деня, в който се запознаха, точно преди три години. Нямаше да прецака нещата сега, когато най-накрая бяха заедно.

Дан отново запали цигара. Ръцете му трепереха.

Ванеса го мушна отново:

— Хей, не се шашкай толкова, все ми е тая дали ще го правим.

Той кимна, а тя хвана ръката му и я обви около раменете си. Те полегнаха назад и Дан издиша дима към червената китайска лампа, която висеше над главите им. Той галеше с палец главата на Ванеса и беше щастлив, че не се наложи да обяснява в подробности. Това му беше плюсът да излизаш с най-добрия си приятел, та тя го познаваше по-добре от самия него.

Известно време лежаха така и гледаха как димът се носи из стаята. Това беше друг плюс, не се налагаше и да говориш много.

— Веднага след като започне ваканцията, искам да заснема още малко филм — наруши Ванеса тишината. — Притеснявам се, че „Война и мир“ е твърде мрачен за комисията в Нюйоркския университет.

Последният й филм беше адаптация на „Война и мир“ на Толстой и в него ролята на принц Андрей се изпълняваше от Дан. Ванеса си беше подала документите по-рано и вместо есе искаше да изпрати един от филмите си. Нямаше търпение да влезе да учи кинорежисура. Още един срок в „Констънс Билард“ — училището за кльощави и тъпи момиченца, където Ванеса не се вписваше, ама грам, и след това щеше да е свободна!

Дан отново издиша огромно количество пушек. Не знаеше защо Ванеса се стяга толкова. Филмите й бяха мрачни, но точно това ги отличаваше. Нямаше начин да не влезе в избрания от нея университет.

— Ако някой трябва да се тревожи, това съм аз — каза той, а ръцете му отново се разтрепериха.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя. — Всяко училище с полусвястна програма по писане ще се избие за теб.

— Аха, и като говорим за мрачно, моите стихотворения са наистина… — Дан спря. Те бяха лични , да, такива бяха. Беше му странно как ще ги изпрати на някакъв си човечец в „Браун“, „Колумбия“ или „Васар“. Сякаш щеше да разкрие душата си пред напълно непознат, който може и да не беше чел творбите на Гьоте, Сартр, Камю и нямаше да разбере препратките към тях.

— А и няма да е лошо да се опиташ да публикуваш нещо, това определено ще ти даде шанс и предимство пред колежанската комисия — предложи Ванеса.

Дан изгаси угарката в празна кутия от кока-кола.

— Да бе, да — каза той. Обичаше да пише, но нямаше начин да прати нещо за публикуване. Та той още не беше намерил гласа си и го знаеше. Всяко ново стихотворение звучеше различно от останалите.

Ванеса се изправи:

— Какво? Ама аз сериозно. Трябва да го направиш.

Дан се мушна под завивките и каза:

— Все тая.

Той не беше готов за секс, нито пък за публикуване. В този момент се почувства дори по-неадекватен отпреди.

Ванеса знаеше кога да се оттегли. Тя пое дълбоко въздух и се настрои на друга вълна, онази, която се надигаше, когато Дан имаше нужда от груба целувка по сладкото си лице.

Промъкна се под завивките и го целуна по брадичката.

— Още една седмица и ще прекараме цялата ваканция по този начин — каза тя.

За разлика от повечето им съученици в „Констънс Билард“ и „Ривърсайд Преп“, Дан и Ванеса нямаше да ходят на някакви зашеметяващи места през почивката. Ванеса живееше със сестра си Руби, която беше баскитаристка, в една част на Бруклин, наречена Уилямсбърг. Родителите им бяха авангардни творци, които живееха във Вермонт и прекарваха Коледа на турне с трупата си. Дан и сестра му Джени живееха с баща си Руфъс, писател с комунистически възгледи и редактор на никому неизвестни бийт поети, който не вярваше в коледа или ханука, или който и да било празник.