Сесили Зигесар: Това, което искам, е всичко

— Как можеш да знаеш? През деня се размотавам с теб, но през нощта куфея — отвърна тя.

— Ти дори не харесваш силна музика — сгълча я той и я бутна на леглото, където започна да я гъделичка под мишниците. — Любимото ти CD е запис на буря.

— Престани! — кресна Ванеса и започна да мята крайници истерично. — Даниел Рандолф Хъмфри, престани веднага!

Е, не са ли сладки?

Дан престана да я гъделичка и се изправи:

— Ти каза думата с Р.

Ванеса издърпа черната си фланелка надолу, понеже се беше навила около пухкавото й коремче по време на борбата.

— Рандолф, Рандолф, Рандолф, кой би си кръстил детето така в наши дни? Звучи като име на порнозвезда или презерватив. Рандолф Овлажнителя! — викна тя.

Дан изведнъж се умълча и се намръщи, докато бъркаше с пръст в дупка от цигара върху старото зелено вълнено армейско одеяло, постлано на леглото му.

Ванеса се изправи:

— Съжалявам, обещах да не се смея на второто ти име, а ей ме на, забавлявам се като кретен.

Но не това притесняваше Дан.

— Кларк е на двадесет и две, нали? — попита той.

Кафявите очи на Ванеса се разшириха. Кларк беше по-големият от нея барман, с когото се срещаше, докато Дан си изясни ситуацията и разбере, че с Ванеса трябва да са повече от приятели.

— Да, и какво?

— И е барман, доста секси.

— Предполагам — все още не й беше ясно накъде бие Дан.

Дан се сви на леглото и запали милионната си цигара „Кемъл“ за деня. Той дръпна здраво и издиша сиво-синия пушек над главата на Ванеса. Ясно й беше, че той се опитва да изглежда сдържан, но очите му издаваха, че е нервен.

— Е, и вие двамата… такова… правихте ли секс?

Ванеса се опита да потисне усмивката си, това ли било. Тя обмисли отговора си:

— Нещо такова.

— Да или не?

— Правехме, но не много често — небрежно отговори Ванеса.

Бяха правили секс само два пъти. Първият път беше на дневна светлина и тя толкова се притесняваше от тялото си, че не обърна внимание на нищо друго. Вторият път беше по-отпусната, но пак не й беше много ясно защо на секса му се отдава такава почит. На нея й изглеждаше примитивно. Беше си същото нещо, което хиените и зебрите правят в оплодителния си период. И все пак беше гот вече да си го направил. Чувстваше се по-уверена и опитна.

— Разбирам — каза Дан и дръпна отново от цигарата си, след това пак. Той седеше, загледан в шева на възглавницата си и мислеше. Все още беше девствен, а Ванеса — не. Не знаеше как се чувства поради този факт.

Всъщност знаеше. Чувстваше се притеснен, глупав, дребен, кльощав, блед, странен и абсолютно неадекватен. За какво й е притрябвало да ходи и да прави секс с някой друг?

— Виж, знам, че си девствен — каза тя направо, — но това не значи, че такъв ще си останеш. — След което повдигна вежда многозначително.

Дан я погледна и се усмихна в отговор, а бузите му порозовяха:

— Наистина ли?

Ванеса кимна и се приближи към него:

— Наистина.

Тя постави ръцете си на слабичкия му кръст и го бутна на леглото. После дръпна цигарата от ръката му и я хвърли в полупълната кана със старо кафе.

— Не се притеснявай, знам какво правя — каза с най-дрезгавия си глас на опитна мадама.

Целуна го нежно по устата и започна да съблича дрехите им. Първо неговата сива тениска, след това своята черна. Под нея носеше черен потник. Всичко, което Ванеса обличаше, беше черно.

Дан пое дълбоко въздух и затвори очи. Не си го представяше точно така. За него сексът, заедно със смъртта и раждането, беше един от най-емоционално наситените моменти, които човек може да изпита. Не беше нещо, което правиш с приятелката си в събота вечер преди колоквиумите, понеже ви е скучно. За него сексът беше това, което правиш, чак след като си опознал другия по всички останали начини — интелектуално, духовно и философски. Дан дори обмисляше идеята да прави секс след като се ожени и е готов за деца. Искаше да има пет деца и да ги кръсти на любимите си автори — Кафка, Гьоте, Сартр, Камю и Кийтс. Но дори и да не изчакаше женитбата, първия път трябваше да е процес на откриване, сякаш се учиш да говориш на човека до теб на друг език.

Но Ванеса беше научила този език от едно друго момче.

— Имаш много тесни стъпала — отбеляза тя, когато коленичи да му свали чорапите.

Дан се изправи и дръпна краката си настрани:

— Чакай.

Ванеса пропълзя нагоре по матрака и седна до него, кръстоса крака, облечена само в черните си чорапогащи и потник:

— Какво има?

— Не искам да правя това, поне не сега — каза той и макар панталоните му да бяха на него, се почувства доста гол.