Сесили Зигесар: Това, което искам, е всичко

Блеър жадно поглъщаше шампанското „Кристал“ от чашата си. Двете момичета седяха на голяма кръгла маса с покривка от бял муселин и черна тафта в огромната прекрасна зала на хотел „Сейнт Клер“, докато годишният бал беше в разгара си. Момичета, облечени в черни рокли с тънки презрамки от „Долче и Габана“ или „Версаче“ и закичени с бели пера в косите си танцуваха с момчета, облечени в идеално пресовани смокинги на „Гучи“ или „Том Форд“, а над главите им висеше огромна топка от бели и черни рози. Блеър имаше дежа вю.

Майка й се беше омъжила точно в тази зала само преди месец за шумен, нотен и дебел смотаняк на име Сайръс Роуз. Сватбата беше на рождения ден на Блеър, денят, в който тя беше решила да стигне докрай с Нейт. Тогава тя прекара часове в подготовка, а в главата й преминаваше всеки момент от очакваното събитие. Но тогава се натъкна на Нейт, който се натискаше с малката деветокласничка във фоайето на хотела и осъзна, че в крайна сметка няма значение колко секси изглежда в шаферската си рокля в цвят еспресо, колко драматично стои косата й или пък колко високи са сандалите й от „Маноло Бланик“. А Нейт беше твърде запленен от огромните гърди на къдравата четиринадесетгодишна Дженифър, за да я забележи.

До този момент това беше най-лошият рожден ден, който беше преживявала.

Да бе, да.

— Вече не вярвам в съдбата — каза Блеър на Серена, като тропна с чашата си по масата толкова силно, че едва не счупи столчето й. После прекара пръсти през дългата си тъмна и прясно оформена коса. Същият този ден тя посети червения салон на Елизабет Арден, където се остави на грижите на новия си любим фризьор — Антоан.

— Тогава защо непрекъснато повтаряш, че Йейл е твоята съдба — изсмя се Серена и извърна поглед.

— Това е различно — настоя Блеър.

Бащата на Блеър беше учил в Йейл и затова тя толкова държеше също да учи там. Тя беше най-добра в класа си в „Констънс Билард“ и се занимаваше с много извънучебни дейности, затова нямаше нищо чудно във факта, че си подаде документите още при ранния прием. Обаче по време на интервюто се пречупи и се превърна в Блеър — кралицата от старите филми на малкия екран. Беше споделила с интервюиращия сърцеразбиващата история как майка й се развела с баща й гей и как щяла да се омъжи за човек, който бегло познава, и как Блеър няма търпение да отиде в колеж, за да започне живота си отначало. И тогава тя целуна интервюиращия — тоест, изправи се на пръсти и залепи устни за хлътналата му буза!

Блеър винаги си се беше представяла като героиня от някой черно-бял филм от петдесетте, например в стил Одри Хепбърн — нейният идол. Този път обаче това й изигра лоша шега. Сега тя беше принудена да си подаде документите в редовния прием, наред с всички останали, а й се беше наложило и да накара баща си да дари на Йейл програма за обучение в чужбина, във Франция, за да бъдем точни, за да й даде малко преднина. Шансовете й да влезе, обаче, продължаваха да са доста малки.

Блеър се пресегна към центъра на масата, където в сребърен охладител стоеше бутилката с „Кристал“.

— Съдбата е за смотаняци. Това е тъпо извинение, задето си се оставил на течението, вместо да вземеш живота си в ръце — каза тя.

Е, само ако можеше да осъществи нещата, за които си мечтаеше, без да ги прецака напълно.

Умението на Серена да задържи вниманието си върху нещо можеше да се сравнява само с това на пале, а и беше изпила вече твърде много, за да води такъв сериозен разговор:

— Хайде поне веднъж да не говорим за бъдещето, става ли?

После запали цигара и издиша дима високо над главата на Блеър.

— Знаеш ли, че русото момче, с което говори Арън, те оглежда от около десет минути — после сложи ръка на устата си и се захили: — Уупс, ето на, идват.

Блеър се обърна, за да види как къдравият й доведен брат Арън Роуз и изключително високото момче с остра руса коса и светлокафяви очи, облечено в прекрасно ушит костюм на „Армани“, се приближават към тяхната маса. Високото момче барабанеше нервно с пръсти по супер дългите си крака и се беше взряло в блестящите си черни обувки от „Кристиан Диор“, сякаш се притесняваше да не се спъне в тях или нещо такова. Дансингът зад тях беше препълнен с прекрасни и прекрасно облечени дами и разкошни, красиви момчета с преплетени през вратовете им ръце, танцуващи на една от песните на Бек.

— Кажи на Блеър нещо мило, защото отново се е шашнала за бъдещето — каза Серена на Арън.

Блеър само извърна поглед и попита: