Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Не знам — каза Лео тихо. — Може би някой друг път.

— Да — съгласи се Нейт. Сега наистина не беше подходящо време.

Петте момчета все още наблюдаваха групата плетящи момичета, когато се приближи Дан. Изглеждаше дрипав и тъпкан с кофеин както обикновено и от бледите му треперещи пръсти висеше една влажна цигара „Кемъл“.

— Хей, ти и моята сестра скъсахте ли? — попита той Лео.

Лео погледна към него безпомощно.

— Не съм сигурен.

Дан извъртя главата си да види гледката. Неговият съученик и загубен чудак, Чък Бас, седеше на земята с бялата си маймунка на рамо. Чък дори я беше занесъл в училище тази сутрин, но учителите го бяха накарали да си я заведе вкъщи. Тогава Дан видя нещо, което го накара да си изпусне все още димящата цигара на мократа трева.

Ванеса беше коленичила на едно червено одеяло на десет крачки зад Чък, а лицето й беше закрито от камерата й. Пред нея стоеше розовата пластмасова летяща чиния, която й беше изпратил, като се въртеше и мигаше лудо на едно малко разгънато столче. Дан успя да разпознае откачената японска поп песен, излизаща от играчката, и на него му се прииска да затанцува бързо.

Не че наистина щеше да пристъпи напред и да затанцува .

Нейт дръпна за последно от джойнта си и кимна към Ванеса.

— Мислиш, че това е тя?

— Няма начин — каза Дан. Въпреки че той тайно се надяваше, че Ванеса може да е сексапилната господарка на мрежата, която всички бяха дошли да видят. Щеше да бъде типично в неин стил да направи нещо толкова различно от нея самата и да подлуди всеки.

— Може би тя няма да дойде.

Нейт хвърли угасената цигара в посока на Чък.

— Освен ако вече не е тук.

Шестте момчета се загледаха в Чък за момент, като се подсмихваха един на друг. Въпреки факта, че това изглеждаше като събитие само за момчета, определено имаше и много момичета наоколо. Кати Фаркас и Изабел Коутс бяха отишли до маймунката на Чък и следяха малката група плетящи момичета на Блеър и Серена.

— Какво правят те? — замънка Кати. Тя почеса Суити зад ушите и маймунката си показа зъбите.

— Той има чувствителни уши! — предупреди я Чък.

— Може би плетат някакви неща, в които да крият наркотици. Чувала съм, че контрабандистите използват бебета, за да пренасят наркотици в други държави — предположи Изабел, надявайки се отчаяно да се присъедини към кръга.

— Не ти ли харесва как всички гледат към нас, като че ли сме… вещици ? — подшушна Серена.

Другите момичета се изкикотиха заговорнически.

Блеър издуха носа си и си сложи отново от блясъка за устни. Тя не беше пропуснала факта, че Нейт беше сред наблюдателите.

— Нямат си ни най-малка представа — съгласи се тя, въпреки че тя и останалите момичета в групата напълно поглъщаха вниманието на всички.

Нейният доведен брат, Арън Роуз, дойде с китарата си и седна в ъгъла на одеялото на момичетата.

— Какво да изсвиря? — попита ги той.

— Каквото и да е . — Тъкмо вече схващаха чалъма на плетене, но музиката от розовата пластмасова играчка на Ванеса направо ги подлудяваше.

— Разклати го, скъпа, разклати го — Арън започна да пее любимата си реге песен. Той се беше появил само за да види дали Блеър не беше момичето, за което всички вдигаха толкова шум. От това, което знаеше, можеше да е всяка една от тях.

— Никога не знаеш — отбеляза не едно от момчетата на поляната.

Точно така. Никога не знаеш.

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

За миналата вечер

Съжалявам, момчета, но се прецакахте! Знам, че беше доста подло от моя страна да не се разкрия, но признайте си, че се вързахте и не беше ли забавно? Точно това, от което имахте нужда, нали? Най-хубавото от всичко беше, че можахте да погалите онази сладка, малка маймунка. И въпреки че не искате да си го признаете, някак си ви харесва, че все още не знаете коя съм, защото обичате да си представяте как изглеждам. Аз съм момичето на мечтите ви.

Това, което не знаем и умираме да разберем

Дали Н и Б ще се съберат?

Дали С ще намери някой, когото да обича?

Дали ще си простят В и Д и ще заживеят щастливо?

Дали ще чуем повече нещо за Дж ? А искаме ли?

Дали Дж и Л ще се разберат? Тя иска ли го?

Дали Ч ще се издаде?

А аз?

Знаете, че не мога да дочакам да отговоря на всичките тези въпроси. Но първо ще направя олтар на светеца в управата на колежа. Всеки ден ще му купувам нов подарък като онзи чифт мънистени пуловери, на които съм хвърлила око в магазина за обувки на „Барнис“ или пък онази страхотна розова чанта, за която всеки говори и я няма никъде. По този начин, ако не вляза в училище номер едно, ще имам много утешителни награди. А ако вляза, ще имам повод да се поздравя с още повече подаръци. Така или иначе, няма да изгубя. Никой от нас няма!