Сесили Зигесар - Така ми харесва

Серена се усмихна принудено. Това, което гадните хора си измисляха за нея, беше толкова налудничаво, че тя почти искаше то да е вярно.

— Да, беше страхотно!

Другите две момичета от групата, Джени Хъмфри и Елиз Уелс, дойдоха, носейки обяда си в кафяви хартиени торби. Вместо да ядат баналната салата в закусвалнята или топъл обяд с рибени пръчици и пържени картофки, те хапваха яйчени ролца от китайския ресторант на Лексингтън, а храната им доставяха точно пред входа на училището. Винаги беше изненадващо да откриеш колко изобретателни можеха да бъдат двете момичета, когато — с изключение на огромните гърди на Джени — изглеждаха така невинни и добродушни.

— Джени е депресирана — заяви Елиз. Тя извади една скарида от ролцето и я пъхна в устата си. — Има нужда от съвет. Лошо.

Джени сбута приятелката си раздразнено.

— Добре съм. — Тя се вгледа в своето ролце, което беше недокоснато и напоено с голямо количество сладко-кисел сос. След това, което му беше направила, то на практика беше негодно за ядене.

— Видя ли, Лео се оказа напълно нормално момче, а не френски херцог — обясни Елиз, като че ли всички знаеха кой е Лео или пък им пукаше. — И единствената причина, поради която знае доста за кожите и кучешките ботуши, е, защото разхожда кучето на госпожа Т, а всички знам, че тя носи купища кожени дрехи.

Блеър се прозина грубо и изсипа пакетче „Икуъл“ в чая си просто за да прави нещо. Надяваше се Серена да се справи с това.

Изведнъж Серена грабна празното пакетче „Икуъл“ 16 16 Марка диетичен подсладител. — Бел.ред. от ръката на Блеър и написа нещо на него.

Той все още те обича — прочете Блеър.

Деветокласничките гледаха ту към едната, ту към другата.

— Момичета, какво правите? — Мери Голдбърг и Вики Райнерсън се развикаха от раздразнение, че бяха пренебрегнати.

Блеър сгъна пакетчето и го пусна в чантата си.

— Е, някой тук знае ли как да плете?

Джени не беше сигурна какво става.

— Аз. Научих се на лагера по изкуства миналото лято.

Блеър издуха носа си.

— Никой ли не се научава да плете в пансион? — подсмръкна тя в посока Серена.

Серена сви рамене.

— Никога не се научих, но всички модели го правят. Това е, което правят зад сцена на дефилета.

— Винаги сме искали да се научим! — изпискаха Каси, Мери и Вики.

— Да плетете? — попита Елиз напълно объркана.

Блеър закопча своята чанта за тренировка и стана.

— Хайде — каза им тя. — Ще отидем да купим прежда. И след училище всички ще плетем детски терлици вкъщи.

Срещу закусвалнята онази обръсната особнячка, Ванеса Ейбрамс, снимаше тяхната среща, като на преден план на масата пред нея се въртеше и мигаше смахнатият розов пластмасов космически кораб.

Серена стана и си събра нещата.

— Имаш предвид чорапи — възрази тя.

— Не._ Терлици_ — поправи я Блеър с усмивка.

Поне това беше нещо, което можеха да правят с ръцете си, освен да пушат. А след училище щеше да бъде подходящ момент, за да започнат, особено когато момчетата, така или иначе, бяха заети.

Деветокласничките тръгнаха след Серена и Блеър през големите сини врати на училището, тръпнещи от идеята да бъдат на кратка обиколка, предвождани от двете най-готини момичета в цялото училище.

След толкова много студени месеци, слънцето напичаше толкова силно, че беше ужасно.

— Съжалявам, че се карахме — каза Серена на Блеър, докато групата момичета се запъти на изток към Трето авеню. — Дори не си струва, ако винаги си останем приятели.

— Няма проблем — каза Блеър, като мигаше бавно с очи като котка на слънцето. Може би беше от времето, но изведнъж тя се почувства странно оптимистично настроена. Всеки ден се раждаха бебета и ги кръщаваха с готини имена като Йейл; момчета и момичета, които бяха разделени, се събираха отново; най-добрите приятели се караха и се одобряваха; а хората ги приемаха в колеж — особено в колежа с име „Йейл“. — Какъв прекрасен ден. Мисля, че е по-добре да отидем в парка вместо вкъщи.

— Мога да изтичам до нас и да взема одеяло — предложи Серена. — Може да се срещнем на поляната.

Аха.

— Петдесет долара, че няма да се появи — Антъни Авалдсен предизвика приятелите си. Нейт, Антъни, Чарли и Джереми бяха отишли до „Шийп Медоу“ веднага след като свършиха училище, просто да видят дали една известна онлайн персона в действителност щеше да си покаже лицето.

Времето беше хубаво и няколко момчета вече играеха на фризби. Нейт разпозна Джейсън Пресман, първокурсник от отбора по лакрос в „Сейнт Джуд“, и отиде да го поздрави.