Сесили Зигесар - Така ми харесва

Майка й пристъпи към гардероба и зарови из шкафчетата.

— Искахме да сложим монограм на всички мебели, но все още не сме решили за името. — И тя се усмихна лъчезарно на Блеър. — Баща ти предлага ти да измислиш името. Винаги си била толкова творчески настроена, скъпа. Мисля, че е страхотна идея!

— Аз? — пребледня Блеър. Това бебе нямаше нищо общо с нея. Защо, за бога, биха искали тя да го кръсти?

— Не се притеснявай, ако избереш еврейско име или каквото и да е, Сайръс не го е грижа. Просто искаме хубаво име. — Майка й я окуражи с усмивка. — И не бързай. Помисли за известно време. — Тя отиде до бебешката люлка, извади жълтото одеяло на маргаритки и го сгъна наново. — Сайръс и аз ще ходим в „Клуб 21“, за да дегустираме вина. Кажи на Миртъл какво искаш за вечеря и тя ще ти приготви нещо. — Тя се наведе да целуне Блеър по главата. — Просто едно хубаво име — повтори, преди да излезе от стаята.

Блеър остана там, където беше, размишлявайки за цветната схема и за новата й роля на голямата сестра, кръстница на бебета. Стаята й дори не миришеше като преди. Миришеше на ново — ново и изпълнено с обещания.

— Аз настоявах за името Дейзи 15 15 В превод от английски — Маргарита. — Бел.ред. — каза Арън, влизайки бавно в стаята, облечен само с оръфани, спортни боксери от „Харвард“ и нищо друго. Неговите съвсем малки сплъстени кичури бяха пораснали отново покрай ушите, а голите му гърди бяха хванали тен от седмицата на Хаваите. Щеше да изглежда добре, ако не беше толкова досаден.

— Как беше на Хавайските острови? — попита Блеър, въпреки че не я интересуваше много.

Тъмните очи на Арън се опулиха развълнувано.

— Много по-добре, отколкото очаквах. Срещнах едно момиче, което е дори по-голяма вегетарианка от мен. Родителите й са бежанци от Хаити. Учи в „Бъркли“. Тя ме научи да карам сърф. Имахме и някои скучни моменти.

Блеър надигна вежди, за да покаже, че не е впечатлена.

— Но сега си отново тук — отбеляза тя.

Той кимна.

— Е, какво мислиш за Дейзи за име на детето?

Тя сбърчи нос.

— Хм, харвардско момче, това е прекалено очевидно. — Тя завъртя рубинения си пръстен отново и отново на пръста си. — Как каза, че беше името на онова момиче от Хаити?

Арън се намръщи.

— Йейл. Тя каза, че много хора го произнасят „Йе — ел“ или нещо такова, но тя го произнася точно като училището „Йейл“.

— „Йейл“ — Блеър спря да си върти пръстена, като ъгълчетата на устата й се изтеглиха в усмивка. — „Йейл“.

Разбира се.

Тъй като Блеър вече не беше в апартамента, нямаше причина да не покани Нейт.

— Здравей — каза той, когато тя го поздрави на вратата. Беше странно да види отново Серена в старото й обкръжение. Но също така беше и хубаво.

— Здравей. — Тя го целуна по бузата и му помогна да си свали подгизналото от дъжда палто, като го закачи прилежно в гардероба. Сивата му тениска „Абъркромби“ изглеждаше износена и мека и тя нямаше търпение да сложи ръцете си на нея.

— Съжалявам, че нещата се объркаха така на купона — каза тя. Като се замислеше сега, не знаеше защо не бе целунала Нейт там, в Сън Вали, след като я беше спасил от канавката и тя вече беше гола и така нататък.

Добре, тогава просто трябваше да се съблече отново, нали?

— Така е добре. — Нейт като че ли чакаше за нещо като обяснение за това, че го беше извикала там.

Тя направи стъпка към него; голите й крака бяха студени от дървения под. Носеше само тънка бяла памучна тениска и тъмносиня мини пола и трепереше, отчасти заради хладината, но най-много от напрегнатото очакване. Нейт се приближи и започна да разтрива голите й ръце.

— Нейт? — попита тя и се хвърли в обятията му. Усети дъха му. О, Нейти . — Знаеш, че винаги сме били толкова добри приятели и се разбираме перфектно и винаги се подкрепяме, когато нещата наистина се объркат.

— А-ха — отвърна Нейт натъртено, докато все още разтриваше ръцете й нагоре-надолу.

— Ами, не може ли просто да сме отново заедно ?

Нейт спря да я разтрива. Беше почти невъзможно да помислиш да откажеш на най-ослепителното момиче в неговата вселена, след като беше една от най-добрите му приятелки и на практика му се хвърляше на врата. Може би, ако просто я целуне и й каже нежно, че не е искал да става така… Той се наведе и я целуна много колебливо по устните. Хубава, сладка, невинна целувка.

Но Серена не търсеше сладка и невинна целувка, тя търсеше истинска любов и затова го целуна жадно като някой, който беше чакал това доста дълго, дълго време. Тя хвана ръката му и го привлече в стаята си.