Сесили Зигесар - Така ми харесва

Нейт се отправи към задната част на магазина, където се продаваха ските и сноубордовете. Той мушна ръце в джобовете на камуфлажните си панталони и се вгледа в опрените в стената бордове. Внезапно погледът му се спря на една тъмночервена дъска „Бъртън“, с картинка на зелено листо марихуана върху нея. Думата нормален беше гравирана на единия й край, а думата шантав — на другия. Той се доближи и прокара палец по ръба на борда.

— Тази е убиец, ако ще ходиш на състезание — стигна до него глухият глас на едно момиче.

Нейт се обърна и видя малко момиче с къса руса коса и чип нос да се взира в него. Тя носеше масленозелено горнище „Рокси“ и впити сиви гащета за сърф от същата марка. Кафявите й очи бяха натежали, точно като очите на малките кученца. Или може би просто беше напушена.

— Тук ли работиш? — попита той.

Момичето се усмихна. Зъбите й бяха много малки и наредени близо един до друг.

— Понякога. Когато съм във ваканция. Ходя в Холдън, Ню Хемпшир. Капитан съм на отбора по сноуборд за момичета.

Тя продължи да се усмихва прекалено дълго и Нейт реши, че тя наистина беше пушила трева.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — предложи тя.

Нейт забарабани с пръсти по червената дъска.

— Мисля, че ще взема тази. Също така имам нужда от ски обувки и ски автомати.

Момичето продължи да се усмихва, докато се ровеше из кутиите за чифт обувки „Рачел“, негов размер и най-добрите автомати К2 на пазара.

— Миналата седмица представях тази комбинация в „Стоув“. — Тя коленичи до краката на Нейт и му помогна с обуването на обувките. — Направо е убийствена.

Нейт стана и се вгледа в предната част на горнището й, което бе разкопчано почти до гънката на гърдите й. Тя беше без сутиен, само с едно късо потниче, и той успя да види всичко.

Тя отново му се усмихна, все още придържайки обутия му крак в ръцете си.

— Как го чувстваш на крака си?

Той си помисли дали да не я хване за ръката и да я заведе в съблекалнята. Дори можа да си представи как устата й има онзи опушен вкус на трева, който той харесваше, вкус, който усещаш, след като си пушил хубава трева. Беше странно, но след като отказа пушенето на марихуана, през цялото време му се правеше секс. А това, че имаше приятелка в клиника, на която й позволяваха посещения само с надзирател, не му помагаше особено.

Джорджи, Джорджи, Джорджи . Той не можеше да дочака до Сън Вали. Щяха да карат ски цял ден и да се гушкат през нощта. Какво по-хубаво от това?

— Мога ли да взема онези там горе? — попита той и изведнъж се разбърза.

Момичето събра ски автоматите и си проправи път към точния размер дъска от купа.

— Ще ти ги опаковам.

Разбира се, че ще го направи.

— Ей сега се връщам.

Докато чакаше, Нейт се разходи до една купчина със ски шапки и започна да ги пробва. Той хвана една от мъхест зелен плат с наушници и дълъг пискюл отгоре — в стил мюсли среща Ралф Лорън — и си я сложи.

— Няма начин — измърмори той при вида си в огледалото. Обикновено не го беше грижа как изглежда и какво носи — просто не му се налагаше, — но искаше да изглежда готин в очите на Джорджи. Той върна зелената шапка на мястото й в купа и пробва една черна, мека, вълнена шапка като бейзболните, с наушници, които можеха да стоят прибрани нагоре, подобна на последен модел ловджийско кепе на Елмър Фъд.

— Тази шапка ти стои невероятно — му каза продавачката, идвайки с неговата дъска. Тя я облегна на една стойка за дрехи и дойде при Нейт, като свали нежно наушниците върху перфектните му уши. — Знаеш, че ти харесва — добави тя с дрезгав глас.

Със сигурност дъхът й миришеше по същия начин, по който си бе представял. Нейт облиза устни.

— Как се казваш?

— Маги.

Нейт бавно поклати глава. Усещаше шапката добре на главата си. Сега можеше да се протегне и да разкопчае блузката й. И да я попита дали не иска да изпушат един джойнт заедно. Той можеше, можеше, но не.

Свали си шапката и я пъхна под ръка.

— Благодаря много за помощта ти. Аз съм Нейт Арчибалд. Моето семейство има сметка тук.

Маги му подаде дъската и новите ски обувки с разочарована усмивка.

— Може би ще те срещна някъде из склоновете по някое време.

Нейт се обърна, изумен от силната си воля. Той беше толкова съсредоточен, че дори треньорът навярно би бил впечатлен.

Но не и за това, че все още изпитваше неутолима сексуална възбуда.

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.