Сесили Зигесар - Така ми харесва

— Хайде сами да го попитаме. — Серена хвърли списанието на пода и се протегна до телефона, а на лицето й се появи палава усмивка. Тя имаше навика да занимава Ерик в „Браун“ поне три пъти седмично с мрънкането си за нейния любовен живот или липса на такъв, докато той се оплакваше от махмурлука си.

— Хей, перверзнико. Току-що прочетох противния ти „Плейбой“ с Деми Мур на плакат в средата. Не прилича на петдесетгодишна, а?

— И? — прозина се Ерик в отговор.

— Какъв щастливец си, че мама и татко не те развеждат вече по скучни благотворителни приеми?

— Какво има тази вечер?

— Утре вечер. Нещо свързано с изкуството във „Фрик“ — отговори Серена уморено. — Дори не си заслужава да си купувам нова рокля. Блеър и аз ще разменим дрехи, за да изглеждат новозакупени. Както и да е, тя иска да те пита нещо. — И тогава без предупреждение Серена хвърли слушалката на Блеър.

Тя я хвана и задържа в ръцете си.

— Здравей? — тя чу да казва Ерик и прилепи телефона до ухото си.

— Здравей. Аз съм Блеър. Ммм, ще остана в стаята ти. Дано не е проблем.

— Не. Хей, слушай, неотдавна сестра ми каза, че се притесняваш много за „Йейл“ и гадното интервю и всичко останало…

Очите на Блеър се ококориха от ужас. Прецаканото и интервю в „Йейл“ бе последното нещо, което Ерик трябваше да знае за нея. Ама и Серена беше една…

— А не трябва — продължи той. — Моето интервю в „Браун“ беше напълно объркано, а ме приеха рано. Знам, че си ас в тениса, товариш се с толкова благотворителни дейности, а Серена каза, че оценките и резултатите ти са просто изумителни. Така че да не ти пука, ясно?

— Добре — обеща Блеър колебливо. Нищо чудно, че Серена се обаждаше на брат си през цялото време. Той беше наистина най-готиното и сладко момче на земята!

— Е, ще идваш ли с нас в Сън Вали за ваканцията, или не? — попита той.

Блеър свали обувките си с токчета и размърда палците си, лакирани в червено. Тя хареса бодливото усещане от килима на Ерик под босите си крака.

— Предполагам, че ще отида на Хавайските острови със семейството си.

— Не, няма — Серена се намеси от леглото. — Тя няма да ходи там — развика се тя високо, та Ерик да я чуе. — Идва с нас в Сън Вали.

— Едва ли наистина искаш да отидеш на Хавайските острови, нали? — Ерик я попита от една страна нежно, но от друга — насмешливо. — Много по-добре ще е, ако дойдеш да караш ски с нас.

Блеър изучаваше лицето на Ерик на снимката. Винаги ли беше разговарял с нея толкова свободно, с глас, който казва: „знаеш, че ме искаш“? Тя винаги ли беше толкова неотзивчива ? Представи си, че са се настанили пред камината в бара на хотела в Сън Вали. Тя щеше да играе Мерилин Монро в крайно оскъдна роля, облечена с потник от бяла заешка козина, любимия чифт дънки „Севън“ и апрески от агнешка кожа, които бе купила през януари и не беше обувала. Той щеше да бъде… Ърнест Хемингуей, мъжествен и изискан, облечен в един от онези тесни пуловери с цип при врата в морскосиньо, които сексапилните момчета от ски патрула винаги носят леко разкопчани. Те пиеха топло бренди и наблюдаваха сенките, отразени от пламъците, които блещукаха на лицата им, докато тя милваше здравите и топли мускули под ризата му.

Преди три години Ерик нямаше идея кой е, с какво иска да се занимава или кой искаше да бъде, но сега, три години по-късно, той определено бе осъзнал. Просто мисълта да преспи в леглото му тази вечер бе напълно ободряваща. Тя дори би могла да облече една от старите му ризи, за да направи атмосферата още по-въздействаща.

— Да — отвърна му тя с най-бездиханния глас на Мерилин Монро. — Да, мисля, че ще дойда.

А ти, сладур, си за специална почерпка.

На следващия ден, след тренировката по лакрос и преди да се прибере, за да се подготви за благотворителната вечер във „Фрик“, Нейт се отби до скандинавския магазин за ски на Западна 57-ма улица, за да се оборудва за Сън Вали. Той беше започнал да кара ски и сноуборд практически откакто се бе родил и вече имаше тонове ски екипировка, но всичко бе в Мейн, а освен това обожаваше да пазарува точно такива стоки.

Скандинавският магазин за ски зареждаше екипи за ски „Богнер“ от по хиляда долара, с кожа по ръбовете и кожени апрески, достойни за комплекти от Медисън авеню. Имаха някакъв отвратителен модел „Тайролиън Уудс“ със страни обкови от дърво и с дебело покритие в горскозелено, но въпреки всичко това беше най-добрият ски магазин в Ню Йорк.