Сесили Зигесар - Искам точно теб

Дойде неудобната част.

Само че този път не беше неудобна. Без да продума, Блеър взе презерватива, започна да го целува надолу по тялото и внимателно му го сложи, също както когато поставяше деликатните бебешки чорапки на Йейл. Готово. Съвсем добре.

Нейт бе забравил усещането да бъде с Блеър. Когато я докосваше, не му се налагаше да се мъчи напосоки да открие как точно да го направи, да се блъска в стени и да се притеснява. С Блеър той просто знаеше . И всичко се случваше като по ноти.

Не се налагаше Блеър да му казва да забави. Синхронът им беше така съвършен, че тя просто затваряше очи, прегръщаше го, извиваше леко гръб и нещата си идваха на мястото.

Тадададам!

Когато това свърши, легнаха по гръб, като си държаха ръцете и се усмихваха към тавана, защото знаеха, че след няколко минути могат да го направят отново. Можеха да го правят цял живот, стига да искат. Да им носят храна в неговото крило на къщата. Да си вземат матурите по интернет.

— Може дори да не отида в колеж — замисли се Нейт. Защо да го прави при наличието на толкова много удоволствия? Целуна ръката й. — Можем да обиколим света заедно. Да се впуснем в приключения.

Блеър затвори очи и се опита да си представи как с Нейт пътуват по целия свят с яхта, конструирана специално за тях двамата.

— Всеки ден ще съм с различен бански на „Мисони“ и ще получа невероятен загар — прошепна тя замечтано.

Фантазията продължи да се разгръща в главата й. Телата им щяха да заякнат и да се оформят от работата на яхтата и диетата от сурова риба, водорасли и шампанско. През нощта щяха да се любят под звездите, а на сутринта щяха да се любят под крясъците на чайките. Щяха да си народят красиви, загорели, руси, зеленооки бебета, които щяха да плуват като делфини и винаги да ходят голи. Щяха да акостират на екзотични пристанища, където местните жители щяха да им танцуват и да им подаряват редки бижута и кожи. В един момент щяха да съберат такава колекция от съкровища, че щяха да станат известни по целия свят като най-богатите мореплаватели на земята. Пиратите щяха да ги преследват, за да плячкосат скъпоценностите им и неземно красивите им дечица, приличащи на модели на Ралф Лорън. С толкова свободно време на яхтата двамата с Нейт щяха да са взели черни колани по карате, с помощта, на което щяха да отблъскват успешно атаките на пиратите и да ги запращат на дъното на морето, за да се хранят с тях акулите. После щяха да отплават на лунна светлина, невредими и по-влюбени от всякога.

Можеше да се сбъдне.

— Или и двамата бихме могли да отидем в „Йейл“ — каза тя с надежда. Някакъв доктор от болницата на майка й бе оставил бележка при портиера на сградата тази сутрин, в която се казваше, че иска да й напише препоръка за подготвителната програма по медицина в „Йейл“. Никога не беше обмисляла възможността да стане лекар, но ако това щеше да й помогне да влезе в „Йейл“, защо не?

— Аз ще играя лакрос и ще уча геология — прошепна Нейт в косата й.

— Да — съгласи се Блеър размечтано.

Нейт щеше да копае в горите на Кънектикът в търсене на камъни, да носи красиви арански пуловери, оплетени от нея специално за него по време на дългите лекции по медицина. Всички нейни колежки щяха да си падат по прекрасния млад биолог, който щеше да бъде неин научен ръководител, но тя нямаше да му обръща внимание, тъй като щеше да има очи единствено за Нейт.

— И ще живеем заедно — добави тя на висок глас. В порутена стара викторианска къща точно до университета. Щяха да си приготвят горещо ябълково вино на печката на дърва и да пекат сладкиши в камината.

Нейт се засмя.

— Ще си вземем дог.

— Не, два дога и две котки — поправи го Блеър. Щяха да бъдат толкова завладени от учене и любене, че щяха да забравят да се подстригват и да си купуват нови дрехи. Щяха да заприличат на хипита и въпреки всичко щяха да завършат с отличие.

— И ще се оженим — прошепна той.

— Да — Блеър стисна ръката му под чаршафите.

Щяха да организират пищна сватба в катедралата „Свети Патрик“ и след завръщането си от едногодишния меден месец в Южна Франция щяха да живеят в апартамент на Пето авеню с гледка към парка. Тя щеше да бъде известен хирург в Ню Йорк, а той щеше да си стои у дома с четирите им русички, зеленооки дечица и да строи макети на яхти в дневната. И винаги към обяда щеше да й слага пакет бонбони „Хършис Кис“, за да й покаже колко много я обича.

Блеър се обърна и положи глава на гърдите на Нейт. Възможностите бяха безкрайни, но точно сега не им се налагаше да взимат подобни съдбоносни решения. Сега само трябваше да решат дали да го направят отново или да изчакат още няколко минути и да го направят после .