Сесили Зигесар - Искам точно теб

Дан кимна.

— Да — отвърна той механично. Не, че не бе в състояние да усети болката й. Просто точно в този момент не можеше да проведе смислен разговор.

Раменете на Ванеса се разтресоха в тихо ридание. Тя отново си избърса носа и го целуна по устата. Дан опита да отвърне на целувката, но се страхуваше да не нарани устната й.

— Хубаво — каза тя и се насили да се усмихне. — Махай се оттук. Върви да ставаш рок звезда или каквото там искаш.

Дан я зяпна. Гонеше ли го?

Какво значеше това?

— Няма ли да тръгваш?! — Ванеса го побутна лекичко по гърдите, потискайки поредния пристъп на плач.

Дан се олюля. Подът беше покрит с толкова гъст килим от угарки, празни бутилки, забравени дрехи и счупени вещи, че едва се виждаше.

— Утре ще дойда да помогна за разчистването — предложи той с половин уста, докато куцукаше през мръсотията.

Като че ли на следващия ден, с избистрено съзнание и ясен поглед, щеше да бъде готов да навлече гумени ръкавици и да изчисти до блясък с Мистър Клийн?

— Още ли го пазиш? — Блеър взе тревистозеления кашмирен пуловер, който беше подарила на Нейт преди повече от година, от облегалката на стола до бюрото му, където го беше метнал предната вечер. Тя го обърна, за да провери дали мъничкият златен медальон сърце, пришит от вътрешната страна, все още беше на мястото си. Там беше.

Нейт стоеше в средата на стаята и я наблюдаваше. Прииска му се да си свали дрехите, да я сграбчи и да я хвърли на леглото, но от опит знаеше, че Блеър обичаше нещата да стават по нейния начин, затова трябваше да се насили да почака.

Блеър остави пуловера обратно на облегалката и прокара длан по макета на яхта върху бюрото на Нейт. До него се мъдреше снимка с приятелите му от „Сейнт Джудс“, които държаха две големи риби, уловени по време на риболова в Мейн. Нейт бе най-сладък от всички с мускулестите си загорели ръце, широка бяла усмивка, златистокестенява коса и блестящи зелени очи. Не, че не го знаеше и преди това, де.

Не можеше да си обясни какво точно чакаше, но определено нямаше за цел да печели време. Просто от толкова отдавна не бе попадала в подобна идеална интимна обстановка с него, че й се искаше да й се наслади максимално. Най-смешното беше, че винаги преди това — а случаите бяха доста, — когато си мислеше, че ще правят секс, беше нервна и напрегната и не спираше да бърбори. Не и този път.

— Искаш ли да послушаме музика или да пуснем някой филм? — предложи Нейт, чудейки се дали трябва да направи още нещо, за да я предразположи. Де да имаше някакви свещи или ароматни пръчици. Масажно масло? Белезници?

Май леко се отнесе.

Блеър отиде до лавицата с книги и запали смешната лампа-глобус, която Нейт имаше от петгодишен. След това загаси останалото осветление. Светлината от лампата се примеси с меката светлина на нощното небе и озари стаята с вълшебен син блясък.

— Готово — тя събу черните си ниски обувки на „Кейт Спейд“. Ноктите на краката й бяха оцветени в яркочервено и дори на нея това й се стори доста секси. Усмихна се. — Ела тук.

Той направи, каквото му нареди, и пъхна ръцете си под блузата й, като й помогна да я свали, докато в същото време тя едва не му откъсна главата, докато махаше неговата. Сутиенът й бе фин, бял и без презрамки. Когато го разкопча, той падна на пода като парченце хартия.

Нейт обаче не бързаше да се радва. Вече толкова пъти бяха стигали дотук, че нямаше да се учуди, ако в този момент в стаята влетеше майката на Блеър с новината, че всъщност има тризнаци и другите две бебета всеки момент ще се родят.

Блеър обви врата му с ръце и се притисна към него. Всеки път, когато си беше представяла как го правят, се превъплъщаваха в героите от любовна сцена в някой стар филм. Одри Хепбърн и Гари Купър в „Следобедна любов“. Катлийн Търнър и Уилям Хърт в „Телесна топлина“. Но това надминаваше всичките й представи, тъй като бе толкова истинско и усещането беше невероятно.

Не спираше да я целува. Тя постави ръката му на колана на дънките си, след което се пресегна към неговите. Добре де, явно никой нямаше да почука на вратата, небето нямаше да се стовари отгоре им. Може би този път наистина щеше да се случи.

Тя го дръпна назад към леглото и двамата се измъкнаха от панталоните и бельото си. Останаха съвсем голи. Целуваха се отново и отново на всяко място, подходящо за целуване, докато не стана ясно, че бе време да се вземат определени мерки. Нейт бръкна в чекмеджето на нощното шкафче за презерватив.