Сесили Зигесар - Искам точно теб

Серена се приближи и прегърна Джени през рамо, поклащайки се напред-назад в ритъма на песента. Останалите също се движеха в такт, без да им прави впечатление, че истинската музика бе прекъсната.

— Дженифър има огромни бабонзери! — запя Чък Бас на висок глас, докато минаваше покрай двете момичета и пияно поклащаше задник с маймунката си на рамо и войнишкото кепе. В стаята се разнесе сподавен кикот.

Опа.

— Знаете, че са го правили, нали? — прошепна едно момиче от „Сийтън Армс“ на приятелката си. — Хванали са ги на един купон през октомври, в банята . Тя е била чисто гола и Чък я е оправял на тоалетната чиния .

— Аз го мислех за гей — обади се едно момиче в чисто нова тениска на „Васар“.

— Всички искат да стискат големите цици на Джени! — продължи да дразни Чък.

— Чък Бас има космат гъз! — извика Серена високо. — Не му обръщай внимание — каза тя на Джени.

Но вместо да се изчерви от гняв и срам, Джени не можеше да престане да се смее. Преди две седмици малкото представление на Чък щеше да й подейства съкрушително. Сега обаче всички се смееха на самия него, а не на глупостите, които бръщолевеше. Освен това, когато беше преживяла един скандал — а може би два или дори три — и бе продължила напред, вече беше доста по-жилава. Имаше минало, история. Бе момичето, за което нямаше да престанат да говорят. Тя и големите й балкони бяха обречени да пожънат успех.

А ако животът поемеше по кофти направление и нещата се объркаха непоправимо, винаги можеше да я изпратят в пансион, както беше заплашил баща й. Там щеше да преоткрие себе си.

Може би дори щеше да се върне от пансиона и пак да се преоткрие, също като Серена.

Вероятно пак като Серена можеше да има и много гаджета. Някой ден.

— Ще ми дадеш ли една цигара, брато? — Деймиън Полк, китаристът на „Рейвс“ и един от любимците на Дан, се приближи към него. Дан бе твърде пиян, за да се замае от срещата със звездата. Той му подаде смачкания полупразен пакет „Кемъл“, който беше отворил само преди половин час, и Деймиън запали цигарата си с жълтата му запалка „Бик“. Деймиън носеше кафяво брезентово военно палто, по което на фински или някакъв друг език с черно бяха изписани някакви думи. Палтото обаче можеше да мине само при някой известен.

— Имаш ли представа кой живее тук? — попита той.

— Аз — отвърна Дан провлачено. — Нещо такова. Тук съм с приятелката си. Апартаментът е на по-голямата й сестра, но нея я няма. — Реши да не споменава Тифани. Предпочиташе да си представя, че тя не съществува. Сега, като се сети за това, осъзна, че цяла вечер не ги бе мяркал с Ванеса. Със замъгленото си съзнание започна да разсъждава колко дълго можеше да протече един пиърсинг.

Деймиън кимна замислено.

— Имаш ли представа кой е писал песните в черните кожени тефтери в съседната стая?

За момент Дан се запита дали не беше припаднал и не сънуваше целия този разговор.

— Стихове — поправи го той, премигвайки на фона на приповдигнатите текстове на „Уифенпуфс“, които все още възпяваха сестра му. Високо момче с очила и момиче с червеникаворуса коса кръстосваха пода на дневната в горещо танго. — Това са моите стихотворения . — Опита се да се изправи, но глезените му се подвиха и се облегна на стената. Ако не успееше да помръдне, съвсем скоро щеше да се напикае.

Деймиън преметна палтото си назад и клекна пред Дан.

— Казвам ти, човече, това са песни .

Дан впери невиждащ поглед в известния десетсантиметров белег, който прорязваше челото на Деймиън. Говореше се, че е от инцидент с велосипед „БМХ“. Да не би това да беше засегнало и мозъка му?

— Пич — настоя той, — аз съм ги писал. Стихотворения са.

— Песни. Песни, песни, песни. — Деймиън протегна ръка и помогна на Дан да се изправи. — Хайде, ще ти покажа.

Дан се заклатушка след Деймиън, като блъскаше хората по пътя и се извиняваше.

— Кога ще продължите да свирите? — попита някой от тълпата.

— Скоро, тъпако — отвърна Деймиън и му показа среден пръст.

Стаята на Ванеса бе също толкова претъпкана, колкото и всекидневната. Останалите членове на „Рейвс“ се бяха скупчили на леглото и се ровеха в тетрадките на Дан.

— Видяхте ли тази? Казва се „Мръсници“ — каза басистът на Деймиън, показвайки стихотворението му. — От това може да стане идеалната яка любовна балада. Идеална е за средата на концерта. Особено след онази смешната „Да убиеш Пръдльо“.