Сесили Зигесар - Искам точно теб

В стил рокерка плюс „Мод Скуод“.

На всичко отгоре ги следваха цяла тумба манекенки и хора от екипа на фотосесията, както от членовете на една нова и много популярна банда — „Рейвс“. Елиз също беше с тях. Носеше яркооранжев гащеризон, подарък от Джонатан Джойс за това, че беше толкова услужлива по време на сесията.

Джени се промъкна до Дани го целуна по бузата.

— Честит рожден ден! — извика тя, макар че прекрасно знаеше, че не той бе поводът за партито. Днес бе един от най-хубавите дни в живота й и пращеше от адреналин. — Къде е Ванеса?

Дан захапа деветдесетата си цигара за вечерта и бързо я запали.

— В банята, правят й пиърсинг — злобно отговори той.

— Уау! — Джени го целуна отново. — Какъв страхотен купон!

Бандата започна да разполага оборудването си във всекидневната. Елиз дойде, за да отмъкне Джени.

— Би ли ни извинил, Даниел, бих искала да покажа нещо на Дженифър. — Тя грабна Джени за лакътя. — Трябва да видиш нещо — в дрешника.

Дали не бяха две малки животинки и техните пакости?

Дан не можеше да си обясни на какво се дължи напрежението, което го бе парализирало. Вероятно в това беше разликата между четиринадесет и осемнадесет. На четиринадесет нещо, което днес ти се струва краят на света, на следващия ден можеше да бъде забравено. На осемнадесет при подобна ситуация животът ти сякаш свършва.

А още дори не ги беше навършил!

Групата започна с репертоара си и хората наоколо наскачаха да танцуват. През последния час гостите на купона постепенно се увеличаваха и апартаментът вече гъмжеше от представители на всички частни училища в Манхатън. Сега, когато вече бяха във втория срок на последната си година, нямаше никакво значение дали познават Ванеса, или не. Те търсеха и най-малкия повод да се веселят и се възползваха от него докрай.

На Дан обаче изобщо не му беше до веселба. Вместо това реши да си пийне. Отиде до всекидневната и грабна бутилка водка „Грей Гус“ от полупразната мешка на Тифани, след което се облегна на една от стените, за да гледа бандата, докато се наливаше с алкохол. Чък Бас се вихреше на импровизирания дансинг с едно от момичетата от „Джорджтаун“. Прясно продупченият й пъп беше покрит с лепенка, а металната свирка, провесена на врата й, се мяташе наляво-надясно и я шляпаше по чипия нос.

Като се има предвид с кого танцуваше, свирката можеше да се окаже доста полезна.

Момиче с военни дрехи, каска и метална табелка се приближи към Дан и го поздрави.

— Да си виждал Блеър Уолдорф? — попита тя.

Дан поклати глава и отпи голяма глътка водка. Не беше напълно сигурен как точно ще му се отрази, но настроението му определено бе на път да се подобри.

Серена танцуваше с двамата стилисти-гейове от фотосесията, като бананеножълтите им костюми контрастираха рязко с нейните тюркоазно-черни панталони в типичен стил от осемдесетте, на които тя просто не можеше да се нарадва.

— Серена? — Едно високо момче със сребристи рамки на очилата изскочи пред нея и я хвана за ръка. Серена спря да танцува и сърцето й подскочи. Това бе Дрю от „Харвард“. Или беше „Браун“?

— Здравей — промълви тя бавно, пърхайки с изкуствените си мигли. Тя посочи към шарените си панталони и остри бели ботуши. — Виж, това е обичайното ми облекло. — В момента се опитваше да си спомни кой точно бе Дрю. Момчетата от уикенда вече се сливаха в съзнанието й. Дали беше онзи, който свиреше на ксилофон, или пък художникът?

Дрю се усмихна плахо. Изглежда се чувстваше доста неловко в грижливо изгладения си костюм „Дж. Крю“ и кафяви велурени обувки. Сякаш нямаше търпение да чуе от нея „Да се махаме оттук и да отидем да пием кафе на някое по-спокойно и уединено място.“

Серена се поколеба. Искаше да бъде такова момиче, наистина. Момиче, което пие кафе с приятеля си. Част от двойка. Но не го искаше достатъчно, за да пропусне купона.

Внезапно някой я грабна през кръста и я наведе надолу към земята. Серена едва си пое въздух. Пред нея стоеше атлетичното лице с квадратната челюст на съквартиранта на Дрю.

— Уоу! — възкликна тя с широко отворени очи.

— Помниш ли Уейд — обади се Дрю. Изглежда сега се чувстваше още по-неудобно. — Държеше да дойде с мен.

Уейд я придърпа към себе си и я целуна по устните. Мляс!

— Не се ли радваш? — обади се той.

Серена не искаше да дава вид на момиче с леко поведение, но наистина се радваше. Колкото повече, толкова по-весело, беше нейното мото. Една дребничка жена с червеникаворуса коса и елегантна чанта „Кейт Спийд“ я потупа по рамото.