Сара Шепард - Лукс и грях

Щом наближиха хамбара, до слуха на момичетата достигнаха смехове и кикот, идващи отвътре. Някой изписка:

— Казах, спри !

— Божеее — проточи Спенсър. — Какво прави тя тук?

Надничайки през ключалката, тя видя Мелиса — нейната строга и благоприлична, перфектна във всичко сестра, и Йън Томас, апетитното й гадже, да се боричкат на дивана. Спенсър отвори вратата с ритник. Плевнята миришеше на мъх и леко прегорени пуканки. Мелиса се обърна.

— Какво, по дя…? — започна тя, след което забеляза останалите и се усмихна. — Охо, здравейте, мацки.

Момичетата изгледаха Спенсър. Тя вечно се оплакваше, че сестра й е злобна кучка, затова винаги се изненадваха, когато Мелиса се държеше мило и приятелски с тях.

Йън се изправи, протегна се и широко се усмихна на по-малката сестра.

— Хей, как е?

— Здрасти, Йън — отвърна Спенсър с далеч по-дружелюбен глас. — Не знаех, че сте тук.

— Разбира се, че си знаела. — Йън се усмихна съблазнително. — Шпионираше ни.

Мелиса оправи черната лента, придържаща дългата й златиста коса и погледна сестра си.

— Е, какво става? — рече тя леко обвинително.

— Всъщност… Не възнамерявах да се натрисам… — запъна се Спенсър. — Но тази вечер мислехме, че ще е свободно.

Йън игриво я шляпна по рамото.

— Само те бъзиках.

По врата й изби руменина. Йън имаше непокорна руса коса, притворени лешникови очи и напълно умопомрачителни плочки на корема.

— Уау, — възкликна Али твърде високо. Всички глави се завъртяха към нея. — Мелиса, вие с Йън сте направо зашеметяваща двойка. Не съм го казвала, но винаги съм си го мислела. Не смяташ ли, Спенс?

Спенсър примигна и смотолеви едно неуверено:

— Ммм…

Мелиса изумена се взря в Али за секунда, след което отново се обърна към Йън.

— Може ли да поговорим отвън?

Йън надигна една бира и те го зяпнаха. Случвало им се беше да пият само скришом от бутилките в барчетата на родителите им. Момчето остави празното шише и им се ухили на излизане, след което последва гаджето си навън.

— Адиос, дами, — намигна той и затвори вратата след себе си.

Али изтупа ръце.

— Още един проблем, разрешен от Али Ди. Сега ли ще ми се отблагодариш, Спенс?

Другото момиче не отговори. Беше твърде заета да гледа през прозореца. В притъмнялото небе започваха да припламват светулки.

Хана пристъпи към изоставената купа с пуканки и загреба пълна шепа.

— Йън е толкова секси! Направо е по-готин и от Шон.

Шон Акърд беше едно от най-сладките момчета в техния випуск и предмет на постоянните й фантазии.

— Знаеш ли какъв слух се носи? — погледна я Али и се просна на дивана. — Шон страшно си падал по мацки с добър апетит.

Хана просия.

— Сериозно?

— Не, разбира се.

Дебеланката бавно върна пуканките в купата.

— Е, момичета — започна Али. — Знам най-доброто занимание за тази вечер.

— Надявам се, че няма отново да бягаме голи! — изкикоти се Емили.

Бяха го направили преди месец — в най-кучия студ — и въпреки че Хана отказа да съблече корсажа и бикините си, останалите бяха притичали през близката царевична нива както майка ги е родила.

— Май прекалено много ти хареса — каза Алисън и усмивката помръкна на устните на Емили. — Но не, това го бях оставила за последния учебен ден. Научих се да правя хипноза.

— Хипноза? — повтори Спенсър.

— Сестрата на Мат ме научи — поясни Али, загледана в снимката на Мелиса и Йън върху перваза на камината. Тазседмичното й гадже, Мат, имаше същата пепеляворуса коса като Йън.

— Как го правиш? — попита Хана.

— Съжалявам, тя ме закле да го пазя в тайна. Искате ли да видим дали работи?

Ариа сбърчи вежди и се отпусна на една лилава възглавничка на пода.

— Не знам…

— Защо не? — Очите на Али се спряха на плюшеното прасе, което надничаше от моравата плетена чанта на Ариа. Винаги разнасяше наоколо странни предмети — играчки, пожълтели страници, откъснати от стари книги, пощенски картички от места, на които никога не беше ходила.

— Хипнозата не те ли кара да говориш неща, които не желаеш да кажеш? — попита тя.

— Има ли нещо, което не можеш да ни кажеш? — контрира я Али. — И защо продължаваш да влачиш това прасе навсякъде? — Тя посочи играчката.

Ариа сви рамене и извади плюшеното животинче от чантата си.

— Татко ми донесе Пигтуния от Германия. Съветва ме за любовния ми живот. — Тя заби пръст в прасето.

— Леле, не му бъркай в задника! — изписка Али с престорен ужас и Емили се разхили. — Как изобщо може да мъкнеш нещо, което баща ти ти е дал?!