Сара Шепард - Безпощадно

Отнякъде се разнесе кискане и Ариа надникна през отворената врата на класната стая. Клаудия седеше на първия чин, вдигнала наранения си крак върху един стол. Кейт Рандъл, Наоми Циглър и Райли Улфи седяха до нея — разбира се, че трите щяха да поискат да станат приятелки със също толкова неискрената, обичаща клюките Клаудия. Четирите гледаха към нея и Ноъл, ухилени до ушите. Бяха избрали предните редове, за да се насладят на скъсването им. Скоро новината щеше да обиколи училището. Малката сладка смотла току-що бе малко сладко позарязана !

Ариа се завъртя на токчетата си и тръгна устремено към тоалетната, преди сълзите да успеят да рукнат от очите й. Тя погледна през рамо с надеждата да чуе как Ноъл вика името й, но той се беше обърнал и вървеше в обратната посока. Щом видя Мейсън Байърс, един от най-добрите му приятели, той се спря и двамата плеснаха длани. Сякаш не му пукаше. Сякаш бе щастлив. Доволен, че веднъж завинаги се е отървал от ексцентричната Ариа Монтгомъри.

В четвъртък вечерта, докато слънцето се скриваше зад дърветата и оцветяваше небето в ярко оранжево, Хана Мерин притисна айфона към ухото си и зачака да чуе пиукането след съобщението на гласовата поща.

— Майк, пак съм аз. Ще вдигнеш ли някога? Колко пъти трябва да ти казвам, че съжалявам?

Тя натисна бутона за край на разговора. През последните две седмици му беше оставила шестнайсет съобщения на гласовата поща, беше изпратила единайсет есемеса, тонове постинги в Туитър и цял куп имейли, но бившето й гадже Майк Монтгомъри не отвърна на нито едно от тях. Тя беше наясно, че е действала прибързано, когато скъса с него, след като я предупреди за онзи гнусен фотограф Патрик Лейк, който убеждаваше Хана, че може да я направи модел в Ню Йорк. Но откъде би могла да знае, че Патрик ще й направи компрометиращи снимки и ще заплаши да ги качи в интернет, ако тя не му плати?

Майк й липсваше. Липсваше й как двамата заедно гледаха „Американски идол“ и се подиграваха на певците. Беше чула, че е приел малка роля в училищното представление на „Макбет“. Докато бяха заедно, те се съветваха помежду си, преди да се включат в разни мероприятия — Хана със сигурност би била против участието му в пиесата.

Майк обаче особено много й липсваше предвид случилото се с А. и Табита. Хана в никакъв случай не би му признала какво са направили, но точно в този момент присъствието на някой, който я обича, щеше да й помогне много. Вместо това тя се чувстваше самотна и изплашена. Толкова й се искаше да повярва, че онова, което бяха причинили на Табита, е било при самозащита. Бяха си помислили , че Табита е Истинската Али, решена на всяка цена да ги убие.

Но колкото и да се стараеше да го оправдае, всичко се свеждаше до ужасяващия факт, че бяха убили невинно момиче. Всички бяха виновни. И го знаеха. Както го знаеше и А.

Хана слезе от своята тойота приус и се огледа. Покрай кръглата подходна алея към новата шестстайна къща на баща й в Честърбридж, който се намираше през два града от Роузууд, бяха насадени млади фиданки, леко привързани с въженца. Бели гръцки колони поддържаха покрития вход, големият шадраван в предния двор спокойно бълбукаше, а от двете страни на портала бяха подредени идеално подстригани храсти с формата на обърнати надолу с главата фунийки със сладолед. Подобно грамадно жилище като че ли беше прекалено голямо за тримата души, които живееха в него — баща й, новата му съпруга Изабел и дъщеря й Кейт — но наистина изглеждаше подходящ дом за човек, който се кандидатира за сенатор. Кампанията на господин Мерин беше започнала няколко седмици по-рано и той имаше големи шансове да спечели. Стига, разбира се, А. да не издрънка тайната на Хана за Табита.

Хана позвъни на звънеца и Изабел отвори вратата почти веднага. Тя беше облечена в син кашмирен пуловер, черна права пола и обувки с ниски токчета. Идеалната старомодна съпруга на един бъдещ сенатор.

— Здравей, Хана. — Изражението на лицето й подсказваше, че не одобрява бохо-роклята на Хана и сивите й велурени боти. — Всички са се събрали в кабинета на Том.

Хана тръгна по коридора, по чиито стени висяха поставени в сребърни рамки фотографии от сватбата на Изабел и баща й. Тя се намръщи, когато видя своя снимка, на която беше облечена с възможно най-грозната шаферска рокля, която Изабел можеше да избере: ментовозелен, влачещ се по пода парцал, който правеше ханша й да изглежда огромен, а кожата й — болнава. Тя хвана снимката и я закачи наобратно, с лице към стената.