Сара Шепард - Безпощадно

— Хана?

Тя вдигна замаяно очи. Всички бяха станали и излизаха от стаята. Баща й се беше надвесил над нея със загрижено лице.

— Добре ли си? Изглеждаш ми малко… бледа.

Хана погледна към отворената врата. Кейт и Изабел се отдалечаваха към кухнята. Останалите от екипа бяха изчезнали.

— Всъщност можеш ли да ми отделиш минутка? — попита Хана.

— Разбира се. Какво има?

Хана си прочисти гърлото. Тя никога не би разказала на баща си за Табита, но имаше едно нещо, за което би могла да си признае, преди А. да го е разгласил.

— Ами става въпрос за това, което каза преди малко — че трябвало да ти разкрием грозните си тайни.

Между веждите на господин Мерин се оформи бръчка.

— Да…

— Ами… мисля, че трябва да ти кажа нещо.

Хана се обърна с гръб към него и му разказа цялата история. За Патрик. Как е била сигурна, че той наистина вярва в нея. Как гадно се усмихвал, когато й показвал разголените снимки.

— Наистина се уплаших, че ще ги публикува в интернет — каза тя и погледна към купчината навити рекламни постери в ъгъла. — Притесних се, че ще те съсипе. Затова взех парите от сейфа. Не знаех какво друго да направя. Не исках да унищожа кампанията ти.

След като завърши, в стаята настъпи тягостна тишина. Клетъчният телефон на господин Мерин изпиука, но той не отиде да провери какво има. Хана не смееше да го погледне. Чувстваше се изпълнена със срам и ненавист към себе си. Това бе дори още по-зле от онзи път, когато Тяхната Али беше хванала Хана да повръща след обилен гуляй в къщата на баща й в Анаполис.

Изведнъж болката я връхлетя. Тя изхлипа жално. Раменете й се разтресоха. След миг чу баща си да въздъхва.

— Хей. — Той сложи ръка на рамото й. — Хана. Не плачи. Всичко е наред.

— Не, не е — избъбри тя. — Съсипах всичко. И сега ти пак ме мразиш.

— Пак ли? — Господин Мерин се отдръпна назад и се намръщи. — Никога не съм те мразил.

Хана шумно подсмръкна и вдигна поглед към него. Да бе, да . Баща й вирна брадичка.

— Искам да кажа, че съм изненадан . И леко шокиран. Но беше много смело от твоя страна да си признаеш нещо, с което не се гордееш. Само че защо изобщо си отишла в апартамента на някакъв си непознат, който да те снима? И защо не дойде при мен, когато това се случи?

Хана наведе глава.

— Не исках да те притеснявам.

Баща й я погледна умолително.

— Но аз можех да направя нещо. Можех да сложа край на това. Трябва да знаеш, че когато имаш проблеми, винаги можеш да дойдеш при мен.

Хана рязко се изсмя.

— Всъщност, татко, не мога — изтърси тя. — Така е от години. — Баща й трепна и Хана клюмна. — Съжалявам. Не исках да прозвучи така. Имах предвид, че…

Той вдигна ръка, за да пресече думите й.

— Напротив, мисля, че точно така искаше да прозвучи. Но аз опитах, Хана… Не забравяй, че години наред ти отказваше да разговаряш с мен. Според теб аз как се чувствах тогава?

Очите на Хана се разшириха. Доста дълго време, докато баща й живееше в Анаполис, тя не отговаряше на обажданията му, преструвайки се на заета. А всъщност не искаше да слуша за Кейт и за това колко по-прекрасна е тя в сравнение с грубоватата, грозна, дебела Хана. Двамата всъщност никога не бяха разговаряли за това. Хана дори не смяташе, че баща й го е забелязал.

— Съжалявам — промърмори тя.

— Ами и аз съжалявам — рече пресипнало баща й.

Сълзите рукнаха по бузите й. Миг по-късно баща й вече я беше прегърнал и нежно потъркваше ръката й. Най-накрая тя избърса очите си и го погледна.

— Искаш ли да се обадя на Джеремая? Мога да му се помоля да се върне. Да оправя кашата, която забърках. — Тя можеше само да си представя самодоволната усмивка на лицето на Джеремая, когато му каже тези думи.

Господин Мерин поклати глава.

— Всъщност Джеремая вече работи за Тъкър Уилкинсън.

Хана ахна.

— Шегуваш се!

— Ще ми се да беше така. Изглежда, наистина не може да му се вярва. — Господин Мерин грабна от бюрото си тетрадката с щампа „Том Мерин за сенатор“. — Искам да ми кажеш всичко възможно за този тип Патрик. Имейли, телефони, всичко, за което се сетиш. Онова, което ти е причинил, е извратено, Хана. Трябва да го намерим и да го накараме да си плати.

Хана провери в телефона си и му даде всичко, с което разполагаше.

— Ами парите, които откраднах? Искаш ли да ти ги върна по някакъв начин?

Господин Мерин завъртя химикалката между пръстите си.

— Просто искам да работиш двойно по-упорито в кампанията ми. И без това днес смятах да те помоля за това — имаме нужда от човек, който да привлича гласовете на младите. Кейт вече е с нас. А ти?