Сара Шепард - Безпощадно

Баща й и екипът, отговарящ за изборната му кампания, бяха насядали около ореховото бюро в кабинета му. Доведената й сестра Кейт беше кацнала на викторианския диван и си играеше с айфона. Когато видя Хана, очите на господин Марин грейнаха.

— Ето я и нея!

Хана се усмихна. Няколко седмици по-рано, когато консултантите на кампанията му казаха, че тя е приемана добре от избирателите, Хана изведнъж стана любимата дъщеря на татко.

Изабел се шмугна в стаята след Хана и затвори вратата зад себе си.

— Ето защо ви събрах тук. — Господин Мерин разпиля по масата няколко флаера и снимки на уебстраници. На тях се виждаха заглавия като „Истината за Том Мерин“, „Не вярвайте на лъжите“ и „Това не е човекът, на когото можете да се доверите“. — Всичко това е платено от комитета на Тъкър Уилкинсън — обясни господин Мерин.

Хана цъкна с език. Тъкър Уилкинсън беше най-големият съперник на баща й за партийната номинация. Той беше щатски сенатор от години и разполагаше с огромен фонд за кампанията си, както и с приятели на високи постове. Тя погледна към снимката му и се намръщи. Тъкър Уилкинсън беше висок, привлекателен, тъмнокос мъж, който леко приличаше на Хю Джакмън. На устните му играеше леко изнервящата усмивка на ултра бял политик, който усилено се опитва да внуши „Вярвайте ми!“.

Сам, един от по-възрастните помощници, който имаше леко сънливи очи и предпочиташе да носи папионки, поклати глава.

— Чух, че Уилкинсън подкупил един от членовете на приемната комисия в „Харвард“, за да приемат в университета най-големия му син въпреки ниските му оценки.

Винсънт, който поддържаше уебстраницата на господин Мерин, лапна една дъвка, преди да заговори:

— Освен това по време на предизборните кампании прави всичко възможно, за да изкара наяве кирливите ризи на опонентите си.

— За щастие, не е намерил нищо за нас. — Господин Мерин огледа екипа си. — И няма и да намери — освен ако няма нещо, което би трябвало да знам. Постъпката на Джеремая беше истински шок за мен. Не искам да имам и други слаби места.

Хана трепна, когато баща й спомена Джеремая, помощника му, който наскоро беше уволнен заради кражбата на десет хиляди долара от парите за дребни разходи. Работата беше там, че не Джеремая бе откраднал парите… а Хана. Но тя бе принудена да го направи. Само така можеше да накара Патрик да си мълчи за снимките, които беше направил.

Телефонът на Кейт иззвъня. Тя погледна екрана и се изкиска.

— Кейт? — В гласа на господин Мерин се усети раздразнение. — Би ли изключила това?

— Извинявай. — Кейт обърна айфона си с екрана надолу и впери поглед в Хана. — Шон ми изпрати ужасно смешен есемес.

Хана настръхна вътрешно, но се опита да запази спокойствие. Кейт ходеше отскоро с бившето й гадже Шон Ейкърд. Той ни най-малко не й липсваше, но Хана се почувства засегната от това, че е избрал да излиза с момичето, което тя мразеше най-много на света.

Господин Мерин събра материалите в спретната купчинка.

— Така. Някой иска ли да си признае нещо?

Хана усети как стомахът й се свива. Дали хората на Уилкинсън щяха да разберат за Табита? Тя погледна през прозореца. По пътя бавно премина кола. Хана присви очи и се вгледа в дърветата, които служеха като преграда между двора на баща й и съседите. За части от секундата й се стори, че между тях се стрелна някаква сянка.

Телефонът й избипка.

Тя го извади от чантата си и изключи звука, но след като се увери, че баща й не я гледа, погледна към екрана. Когато видя, че е получила есемес от непознат номер, изтръпна. Натисна бутона за прочитане.

Какво би казал татко, ако разбере, че новата му любимка е крадла?

Хана се напрегна, за да запази каменно изражение на лицето си. Кой ли й причиняваше това? Как би могъл А. да знае къде се намира Хана в този момент? Тя погледна към Кейт — нали доведената й сестра си играеше с телефона допреди няколко секунди. Кейт я изгледа раздразнено.

Хана затвори очи и започна да прехвърля през ума си останалите възможности за това кой би могъл да е А. В началото Истинската Али й се струваше много реална възможност. Сигурно беше оцеляла по някакъв начин в пожара и падането от гарвановото гнездо и се беше върнала да ги тормози. Но след като Хана вече знаеше, че момичето, което бяха убили, е Табита, тя осъзна колко налудничава е мисълта, че Али е успяла да се измъкне от къщата в Поконос. Но кого още бяха наранили? Кой беше станал свидетел на случилото се в Ямайка и кашата, която Хана бе забъркала с Патрик, и Бог знае още какво?