Сара Шепард - Безпощадно

„Като например теб?“ — си беше помислила горчиво Ариа. Че кое момче не харесваше Али?

Ноъл се спря пред витрината, в която бе изложено тазгодишното сглобено и украсено знаме на Капсулата на времето, което бе емблема на ежегодната игра в „Роузууд дей“. Във витрината се намираха и принтирани копия на предишните знамена — оригиналите бяха заровени в полето зад футболното игрище — включително онова от времето, когато Ариа бе в шести клас. В средата му липсваше едно голямо парче — Истинската Али го беше намерила, тяхната Али го беше откраднала, а след това брат им Джейсън Дилорентис го беше отмъкнал от тях и го беше дал на Ариа. И всичко това се случи заради размяната, извършена от Тяхната Али, която бе заела мястото на сестра си в семейството, а нея бе изпратила в психиатрична клиника за четири дълги години.

— Здрасти — каза Ноъл. Той ухаеше на портокалов сапун и пипер, нетипична комбинация, на която Ариа не можеше да се насити. Когато погледна към раницата му, Ариа забеляза, че значката с двата носорога, носещи клоунски шапки, която му беше купила на местния панаир на занаятите, все още стои забодена между значката на отбора по лакрос и на бейзболния „Филаделфия Филис“. Това беше добър знак, нали?

— Здравей — отвърна тихо Ариа. — Липсваше ми.

— О. — Ноъл се престори, че гледа вглъбено часовника си. — Да, бях много зает.

— Да се грижиш за Клаудия? — не можа да се сдържи Ариа.

Лицето му се напрегна, сякаш се готвеше да се впусне в редовната си реч „Тя е от друга страна и ти трябва да проявиш повече деликатност“. Вместо това просто сви рамене.

— Трябва да поговорим.

Ариа усети буцата, която започна да се образува в гърлото й.

— З-за какво? — заекна тя, макар да имаше ужасното усещане, че знае какво ще каже Ноъл.

Ноъл завъртя жълтата си гривна, която всички играчи от отбора по лакрос носеха като някакъв свръх мъжкарски символ на приятелството им. Той не поглеждаше към Ариа, нито дори към краката й.

— Мисля, че нещата между нас не вървят — изтърси той. Гласът му леко потрепери.

Ариа се почувства така, сякаш бе получила ритник от карате в стомаха.

— З-защо?

Ноъл сви рамене. Обикновено спокойното му лице беше намръщено, а безупречната му кожа изглеждаше на петна.

— Не знам. Всъщност ние нямаме много общо, нали?

Светът пред очите й изведнъж почервеня. Докато Ариа се беше преструвала на приятелка на Клаудия, финландката спомена колко различни са те двамата. Добре де, Ариа наистина приличаше на играещите лакрос, облечени в еднакви поло блузи на Ралф Лорен клонинги, с които обикновено излизаше Ноъл, но той беше казал, че това му харесва . Но пък как би могла тя да се сравнява с ледено русата финландска сексбогиня?

Миризмата на препарата, с който обикновено миеха пода, подразни обонянието й. Едно високо момче от баскетболния отбор се блъсна в нея, тласвайки я към Ноъл, но тя бързо се отдръпна, притеснена от докосването.

— Значи това е… краят ? И цялото време, което прекарахме заедно… просто няма значение?

Ноъл пъхна ръце в джобовете си.

— Съжалявам, Ариа. — Той улови погледа й и за части от секундата изглеждаше така, сякаш наистина съжалява. Но в него се долавяше и някаква дистанцираност, сякаш отдавна се беше сбогувал с нея.

Очите й се насълзиха. Спомни си всичките уикенди, които беше прекарала с него. Всички мачове по лакрос, които беше посещавала, макар всъщност тази игра да й беше абсолютно неясна. Всички тайни, които му беше изповядала, като например как в седми клас двете с Тяхната Али бяха хванали баща й да се натиска със студентката му Мередит близо до колежа Холис. Как когато предишната година Истинската Али се беше върнала и беше започнала да се натиска на Ноъл, Ариа беше решила, че той ще я зареже. Как след като Истинската Али едва не ги уби в Поконос, тя заспиваше вечер на светната лампа и с пъхнат под възглавницата самурайски нож, който баща й беше донесъл от пътуването си до Япония. И как, макар да бе изгубила девствеността си още в десети клас от едно момче в Исландия, тя искаше втория й път да бъде наистина, ама наистина специален. Може би бе направила добре, че бе решила да изчака с Ноъл, предвид онова, което се случваше сега.

Но все пак имаше и тайни, които Ариа не бе споделила с Ноъл. Като например какво бе сторила с Табита или какво наистина се беше случило по време на пътуването им до Исландия. Онзи инцидент щеше да е достатъчен Ноъл да я зареже още тогава. Може би по един извратен кармичен начин тя си го беше заслужила.