Сара Шепард - Око за око

Но сега Ариа знаеше, че А. нямаше как да бъде Алисън. Заплахата, обаче, оставаше и обещаваше да съсипе семейството й. Тя знаеше, че трябва да разкаже на Ила преди А. да се добере до нея — но просто не можеше да се насили да го направи.

Ариа тръгна към задната веранда, разресвайки с пръсти дългата си черна коса. Наблизо се мерна нещо бяло. Това беше брат й Майк, който търчеше из двора с топка за лакрос 3 3 Игра с топка и стикове, която се счита за най-стария североамерикански спорт. — Б.пр. в ръка.

— Здрасти — извика му тя. Когато Майк не й отговори, Ариа тръгна по поляната и му препречи пътя. — Мисля да сляза към центъра. Искаш ли да дойдеш с мен?

Майк направи физиономия на отвращение.

— Центърът е пълен с мръсни хипита. Освен това сега тренирам.

Ариа завъртя очи. Майк беше толкова обсебен от отбора по лакрос в „Роузууд дей“, че дори не беше съблякъл черния си траурен костюм преди да започне да тренира. Брат й беше като излязъл от калъпа на Роузууд — носеше мръснобяла бейзболна шапка, беше обсебен от плейстейшъна и събираше пари за тъмнозелен джип „Чероки“, който възнамеряваше да си купи веднага, щом навърши шестнайсет години. За съжаление нямаше никакво съмнение, че в двамата тече една и съща кръв — и Ариа, и брат й бяха високи и имаха синьо-черни коси и незабравими ъгловати лица.

— Добре, аз отивам да се гипсирам — рече тя. — Сигурен ли си, че искаш да тренираш?

Майк присви сиво-сините си очи, докато обмисляше думите й.

— Нали не се каниш тайно да ме замъкнеш на някое поетично четене?

Тя поклати глава.

— Ще идем в най-щурия колежански бар, който успеем да открием.

Майк сви рамене и остави стика на земята.

— Да тръгваме — рече той.

Майк се тръсна в сепарето.

— Това местенце е страхотно.

Бяха се спрели на бирарията „Виктори“ — наистина най-щурия бар, който можаха да намерят. От едната му страна имаше студио за пиърсинг, а от другата магазин, наречен „Хипарливото циганче“, в който се продаваха „конопени семена“ — коноп, как ли пък не! На пътеката към входа някой беше повърнал, а отпред седеше някакъв стокилограмов бияч, който просто им беше махнал да влизат, без изобщо да повдигне поглед от списанието „Дъбс“, в което се беше заплеснал.

В бара беше тъмно и мръсно, в дъното имаше маса за пинг-понг. Мястото напомняше на „Снукърс“, другият мърляв студентски бар на „Холис“, но Ариа се беше заклела кракът й повече да не стъпи в „Снукърс“. Преди две седмици бе срещнала там един сексапилен младеж на име Езра, който по-късно се оказа, че не е кой да е, а учител по английски — и то нейният учител. А. й беше изпратил няколко подигравателни съобщения във връзка с Езра и когато той случайно ги видя, реши, че Ариа е разказала на цялото училище за тях двамата. Така приключи училищния й романс.

Една сервитьорка с огромни гърди и плитки като на Хайди се приближи към тяхното сепаре и подозрително погледна Майк.

— Ти имаш ли навършени двайсет и една?

— О, да — рече Майк, протягайки ръце на масата. — Всъщност съм на двайсет и пет.

— Искаме по една халба „Амстел“ — прекъсна ги Ариа, като срита Майк под масата.

— Освен това — добави Майк, — аз искам един малък „Йегермайстер“.

Плитките на Хайди му хвърли един агонизиращ поглед, но след малко се върна с халбите и едно малко. Майк пресуши чашата и направи смръщена физиономия. После я стовари върху дървения плот на масата и се обърна към Ариа.

— Мисля, че се досещам защо си се побъркала. — Миналата седмица Майк беше обявил, че според него Ариа действа по-откачено от обичайното и той се заклева да разбере каква е причината за това.

— Умирам да разбера защо — рече сухо Ариа.

Майк повтори професорския жест, който беше запазена марка на баща им.

— Според мен ти тайно ходиш да танцуваш в „Турбуленция“.

Ариа избухна в толкова силен смях, че бирата й излезе през носа. „Турбуленция“ беше стриптийз клуб, който се намираше до малкото летище.

— Две момчета ми подхвърлиха, че видели там да влиза някакво момиче, което изглеждало точно като теб — рече Майк. — Няма смисъл да го криеш от мен. Нямам нищо против.

Ариа дискретно свали плетеното си мохерно бюстие. В шести клас тя бе изплела по едно за себе си, за Али и за другите си приятелки, и днес беше облякла своето за погребението на Али в знак на траур. За нещастие мерките на Ариа в шести клас бяха почти с един номер по-малки и сега бюстието адски я пристягаше.