Сара Шепард - Око за око

Точно в този момент телефонът й иззвъня.

Емили го извади от джоба си, като се зачуди дали това не е майка й, която се пита къде ли е тя. Госпожа Фийлдс изобщо не беше доволна, че Емили и Мая бяха станали приятелки. Най-вероятно причината за това бяха расистките й настроения. Представи си какво би станало, ако майка й разбереше какво бяха правили досега.

Нокията на Емили примигна. Имате ново съобщение. Тя натисна бутона ПРОЧЕТИ.

Ем! Като гледам, продължаваш да се заиграваш със своите приятелки. Въпреки че повечето от нас са се променили съвсем, много е приятно човек да знае, че ти си си все същата! Ще разкажеш ли на всички за новата си любов? Или аз да го направя?

— Не! — прошепна Емили.

Зад нея се чу силен шум. Емили скочи и си удари крака в тоалетната чиния. Просто някой пускаше водата в съседната тоалетна. После се чу шепот и тих смях. Звукът сякаш се чуваше през водосточната тръба.

— Емили? — извика Мая. — Всичко ли е наред?

— Ами… да. — Изграчи Емили. Тя се погледна в огледалото. Очите й бяха широко отворени и празни, а червеникаворусата й коса беше разрошена. Когато най-накрая излезе от тоалетната, лампата в спалнята беше угасена, а щорите спуснати.

— Пссст — изшътка Мая от леглото. Беше полегнала съблазнително на една страна.

Емили се огледа. Беше повече от сигурна, че Мая дори не беше заключила вратата. А на долния етаж една камара ученици от Роузууд похапваха сладко…

— Не мога да го направя — изтърси неочаквано тя.

— Какво? — Блестящо белите зъби на Мая проблеснаха в тъмнината.

— Ние сме приятелки — Емили се облегна на стената. — Аз те харесвам.

— И аз те харесвам. — Мая прокара длан по голата си ръка.

— Но в момента мога да ти бъда само приятелка — обясни Емили. — Нищо повече.

Усмивката на Мая се изгуби в тъмното.

— Извинявай. — Емили бързо нахлу обувките си, като в бързината обу лявата на десния крак.

— Това не означава, че трябва да си вървиш — тихо каза Мая.

Емили я погледна, докато протягаше ръка към бравата. Очите й вече бяха привикнали е мрака и тя видя, че Мая изглежда разочарована и объркана, и… красива.

— Трябва да вървя — измърмори тя. — Закъснявам.

— Закъде?

Емили не отговори. Обърна се към вратата. Точно както беше предполагала — Мая не си беше направила труда да я заключи.

Когато Ариа Монтгомъри влезе в квадратната, авангардна къща, която се отличаваше сред типичните за роузуудските улици неокласичаски викториански сгради, тя чу родителите си, които тихичко разговаряха в кухнята.

— Наистина не разбирам — казваше майка й Ила. Родителите й предпочитаха Ариа да се обръща към тях на малки имена. — Миналата седмица ми каза, че ще успееш да дойдеш на вечерята на художниците. Важно е. Мисля, че Джейсън може да купи няколко от картините, които нарисувах в Рейкявик.

— Да, но имам да проверявам много контролни — отговори баща й Байрън. — Още не съм влязъл в учебен ритъм.

Ила въздъхна.

— Часовете започнаха преди два дни, а ти вече си им дал контролно?

— Дадох им домашно още преди да започне семестъра — Байрън звучеше объркано. — Обещавам да ти се реванширам. Какво ще кажеш да отидем в „При Ото“? Събота вечер?

Ариа се съблече във фоайето. Семейството й тъкмо се беше завърнало от Рейкявик, Исландия, където баща й бе прекарал едната година отпуска, която му се полагаше в „Холис“, колежа по свободни изкуства в Роузууд. Времето за почивка бе идеално за всички — Ариа имаше нужда да избяга след изчезването на Али, брат й Майк имаше нужда от малко окултуряване и дисциплина, а Ила и Байрън, които вече прекарваха дни без да си продумат, изглежда отново се бяха влюбили един в друг в Исландия. Но сега, когато се бяха прибрали у дома, старите проблеми се върнаха.

Ариа мина през кухнята. Баща й вече беше излязъл, а майка седеше сама до масата, подпряла глава с ръце. Когато видя Ариа, лицето й светна.

— Как си, тиквичке? — нежно я попита тя, като посочи с пръст некролога, който бяха получили след погребението на Али.

— Добре съм — промърмори Ариа.

— Искаш ли да поговорим за това?

Ариа поклати глава.

— Може би по-късно.

Тя се оттегли в хола. Чувстваше се схваната и объркана, сякаш бе изпила шест кутии „Ред Бул“. И причина за това не беше само погребението на Али.

Миналата седмица А. се беше присмял на Ариа за най-тъмната й тайна: в седми клас Ариа хвана баща си да се целува с една от студентките му на име Мередит. Байрън бе помолил Ариа да не казва на майка си и Ариа си замълча, въпреки че се чувстваше виновна за това. Когато А. заплаши да разкаже на Ила цялата грозна истина, Ариа предположи, че А. е Алисън. Защото двете бяха заедно, когато Ариа видя Байрън и Мередит, а тя не беше разказвала на никого за това.