Сара Шепард - Око за око

А до нея… седеше бащата на Хана.

— Чакахме те — рече баща й.

Хана отстъпи назад. Косата му беше посивяла още повече и той носеше нови очила с метални рамки, но иначе си беше съвсем същия — висок, с бръчици край очите и синьо поло. Гласът му беше същият, дълбок и спокоен, като коментатор от Националното радио. Хана не го беше виждала или разговаряла с него от близо четири години.

— Какво правиш тук? — изтърси тя.

— Имах малко работа във Филаделфия — каза господин Мерин, като гласът му нервно потрепна на думата работа . Той вдигна своята порцеланова чаша за кафе. Докато живееше с тях, той винаги я използваше; Хана се зачуди дали е поровил доста из шкафа, преди да я открие.

— Майка ти ми се обади и ми каза за Алисън. Ужасно съжалявам, Хана.

— Да — отговори Хана. Усети, че й се завива свят.

— Искаш ли да поговорим за нещо? — Майка й си бодна парченце чедар.

Хана объркано наведе глава. Отношенията между Хана и госпожа Мерин наподобяваха повече тези между началник и подчинен, отколкото майка и дъщеря. Ашли Мерин със зъби и нокти си беше пробила път нагоре по административната стълбица във филаделфийската рекламна компания „Макманъс и Тейт“ и се отнасяше с всички като със свои подчинени. Хана не можеше да си спомни последния път, когато с майка й бяха разговаряли задушевно. Възможно бе това изобщо да не се е случвало.

— Ами, всичко е наред. Но благодаря все пак — додаде тя малко дръпнато.

Възможно ли е да я обвиняват за това, че е малко рязка? След като родителите й се разведоха, татко й се премести в Анаполис и започна да се среща с една жена на име Изабел, в резултат на което се сдоби с доведена дъщеря, Кейт. Той приемаше с голяма неохота Хана в новия си живот, затова тя го беше посетила само веднъж. През изминалите години баща й изобщо не се обаждаше, нито й пращаше писма по електронната поща, нито нищо. Дори вече не й пращаше подаръци за рождения ден — само чекове.

Баща й въздъхна.

— Може би днес не е подходящият ден, за да обсъдим нещата.

Хана го погледна.

— Какви неща?

Господин Мерин се прокашля.

— Ами всъщност майка ти ми се обади по друга причина — той сведе поглед. — Заради колата.

Хана се намръщи. Колата? Каква кола? О, да!

— Не стига, че си откраднала колата на господин Ейкърд — рече баща й, — ами си избягала от мястото на произшествието.

Хана погледна майка си.

— Мислих, че си се погрижила за това.

— За нищо не съм се погрижила — отговори госпожа Мерин.

Не можеш да ме заблудиш , искаше да отговори Хана. Когато в събота ченгетата я бяха освободили, майка й загадъчно намекна, че е „оправила нещата“, така че Хана няма да има никакви проблеми. Загадката беше разрешена още следващата нощ, когато Хана откри майка си заедно с един млад полицай, Дарън Уайлдън, на калъп в кухнята.

— Сериозно говоря — рече госпожа Мерин, а Хана спря да се подхилква. — Полицията наистина е свалила обвиненията срещу теб, но това не означава, че ти нямаш проблеми. Първо онази кражба от „Тифани“, сега това. Не знам какво да правя с теб. Затова се обадих на баща ти.

Хана се вторачи в чинията със сиренето, защото се чувстваше твърде зле, за да погледне когото и да било от двамата в очите. Майка й беше казала на баща й и за това, че са я хванали да краде в „Тифани“?

Господин Мерин се прокашля.

— Въпреки че полицията е свалила обвиненията срещу теб, господин Ейкърд иска да разрешим проблема насаме, извън съдебната зала.

Хана се ухапа от вътрешната страна на бузата.

— Застраховката не покрива ли щетите?

— Всъщност не става въпрос за това — отговори господин Мерин. — Господин Ейкърд направи предложение на майка ти.

— Бащата на Шон е пластичен хирург — обясни майка й, — но любимото му занимание е една клиника за рехабилитация на жертви на пожар. Иска да отидеш там утре в три и половина.

Хана сбърчи нос.

— Защо просто не му дадем пари?

Мъничкият телефон на госпожа Мерин започна да звъни.

— Мисля, че това ще ти бъде добър урок. Да направиш нещо добро за обществото. Да разбереш какво всъщност си направила.

— Но аз разбирам ! — Хана Мерин не искаше да жертва свободното си време в клиниката за жертви на изгаряния. Щом трябва да дава доброволно дежурство, защо да не е на някое шикозно място? Като Никол и Анджелина, например?

— Всичко вече е уредено — безцеремонно заяви госпожа Мерин. След това извика в телефона си: — Карсън? Моделите готови ли са?