Сара Шепард - Око за око

— Аз също — казаха Ариа и Емили едновременно. Но когато от главния път се чу клаксон, всички подскочиха.

— Хана! — Мона Вандерваал, най-добрата приятелка на Хана, показа светлорусата си глава през прозореца на жълт Хамър ХЗ. Тя си беше сложила огромни авиаторски очила с розова рамка.

Хана се обърна към останалите, без да изглежда притеснена.

— Трябва да тръгвам. — Промърмори тя и хукна нагоре по хълма.

През последните няколко години Хана се беше превърнала в едно от най-популярните момичета в „Роузууд дей“. Беше отслабнала, беше боядисала косата си в сексапилен кестеняв цвят, беше сменила изцяло гардероба си с модни дизайнерски облекла, а сега двете с Мона Вандерваал — също трансформирана глупачка — парадираха из коридорите на училището, като се смятаха за по-велики от останалите. Спенсър се чудеше каква ли е голямата тайна на Хана.

— И аз трябва да вървя — Ариа придърпа към рамото си дръжката на лилавата си дамска чанта. — Значи… Ще ви се обадя. — И тръгна към субаруто си.

Спенсър поседя още малко на люлките. Емили остана с нея. Нейното обикновено приветливо лице днес изглеждаше изпито и уморено. Спенсър сложи ръка на луничавото й рамо.

— Добре ли си?

Емили поклати глава.

— Али. Тя е…

— Знам.

Те се прегърнаха сковано, след което Емили се запъти към гората, като каза, че ще се прибере у дома по прекия път. Спенсър, Ариа, Емили и Хана не си бяха продумвали от години, независимо дали седяха една зад друга в час по история или оставаха съвсем сами в дамската тоалетна. Въпреки това Спенсър знаеше доста неща за тях — разни сложни неща, свързани с техните личности, които само близък приятел би могъл да знае. Като например това, че от всички тях Емили най-тежко преживяваше смъртта на Али. Преди те наричаха Емили „Убийцата“, защото тя защитаваше Али като абсолютно верен ротвайлер.

Когато отново седна в колата си, Спенсър потъна в кожената седалка и включи радиото. Завъртя копчето и намери 610 АМ, честотата на спортната радиостанция на Филаделфия. Спорът на някакви претъпкани с тестостерон мъжаги относно „Филис“ и „Сиксърс“ й помогна да се поуспокои. Тя се беше надявала, че разговорът със старите й приятелки ще разясни някои неща, но сега те изглеждаха дори още по… долнопробни. Дори при изключително богатия речник на Спенсър, тя не успя да се сети за по-добра дума, с която да опише настоящата ситуация.

Когато телефонът в джоба й иззвъня, тя побърза да го извади, мислейки, че това е най-вероятно Емили или Ариа. Може би дори Хана. Спенсър се намръщи и провери входящите си съобщения.

Спенс, не те виня, че не им разказа нашата малка тайна за Тоби. Истината може да бъде опасна — а ти не искаш да ги нараниш, нали?

Мона Вандерваал спря хамъра на родителите си на паркинга, но остави двигателя да работи. Тя хвърли мобилния си телефон в огромната чанта „Лорен Мъркин“ с цвят на коняк и се усмихна на най-добрата си приятелка Хана.

— Опитвах се да ти се обадя.

Хана се изправи предпазливо до колата.

— Защо си тук?

— Какво имаш предвид?

— Не съм те молила да ме караш. — Хана цялата трепереше, докато пръстът й сочеше нейната „Тойота Приус“, която се намираше на паркинга. — Колата ми е ей там. Някой ти каза че съм тук, или…

Мона нави кичур изрусена до бяло коса на пръста си.

— Прибирах се от църквата след службата. Видях те и отбих. — Леко се засмя. — Да не си пила валиум от запасите на майка ти? Изглеждаш много объркана.

Хана измъкна една цигара „Кемъл ултра леки“ от пакета, който държеше в черната си дамска чанта „Прада“, и я запали. Естествено, че ще бъде объркана. Някогашната й най-добра приятелка беше убита, а тя беше получавала цяла седмица ужасяващи съобщения от някой с инициал А. През целия ден, докато се гласеше за погребението на Али, докато си купуваше диетична кола в супермаркета, докато излизаше на магистралата, която водеше до роузуудското абатство, тя непрекъснато имаше усещането, че някой я следи.

— Не те видях в църквата — промърмори тя.

Мона свали слънчевите си очила и разкри кръгли сини очи.

— Ти погледна право към мен. Аз ти помахах. Това да ти звучи познато?

Хана сви рамене.

— Не си… спомням.

— Сигурно си била твърде заета със старите ти дружки — заяде се Мона.

Хана настръхна. Старите й приятелки бяха доста проблематична тема за тях — сякаш бяха изминали милион години от времето, когато Мона бе една от онези, на които Али, Хана и другите непрекъснато се подиграваха. Тя се превърна в едно от Момичетата чак след Онова с Джена.