Сара Шепард - Око за око

— Извинявай. Имаше твърде много хора.

— Не мога да кажа, че съм се крила — Мона звучеше обидено. — Седях точно зад Шон.

Хана шумно си пое въздух. Шон.

Шон Ейкърд беше бившето й гадже; връзката им се беше разпаднала миналия петък вечер, на градинското парти на Ноъл Кан по случай началото на учебната година. Хана беше решила, че това ще е нощта, в която тя ще изгуби девствеността си, но когато започна да пуска разни намеци на Шон, той я заряза, след като й изнесе лекция за това, как трябва да уважава тялото си. За да си отмъсти, Хана отмъкна семейното БМВ на Ейкърд, поразходи се с Мона и го усука около телефонния стълб пред хипермаркета „Хоум депо“ 2 2 Хоум депо (Home Depot) — най-голямата в света компания за вътрешно обзавеждане. — Б.пр. .

Мона натисна педала за газта на хамъра и милионцилиндровия двигател на колата изрева.

— Слушай ме внимателно. Имаме спешен случай — още не сме се сдобили с кавалери.

— За къде? — примигна Хана.

Мона я погледна под идеално оформените си руси вежди.

— Ехо, Хана, спиш ли? За Кума Лиса! През този уикенд. Сега, след като заряза Шон, можеш да си поканиш някой готин тип.

Хана се загледа в малките глухарчета, които бяха прораснали в тротоара. Кума Лиса беше ежегодният благотворителен бал за „младите членове на роузуудското общество“, спонсориран от роузуудската Лига на ловците на лисици, откъдето идваше и името му. Дарение от 250 долара за каузата, избрана от лигата, осигуряваше вечеря, танци и шанса човек да види снимката си във „Филаделфия Инкуайърър“ и в блясък-Р5.ком — местния светски интернет блог. Естествено това беше добро извинение да се натруфите, да се напиете и да се позабавлявате с нечие чуждо гадже. Хана си беше купила билет още през юли, като си мислеше, че ще отиде на бала с Шон.

— Не знам дали въобще ще ходя — мрачно промърмори тя.

— Разбира се, че ще отидеш — Мона завъртя сините си очи и въздъхна шумно. — Виж какво, обади ми се, когато изцерят последствията от лоботомията ти. — Тя даде на заден ход в алейката и после отпраши нанякъде.

Хана бавно тръгна към тойотата си. Приятелките й си бяха отишли и сребристата кола блестеше самотна на празния паркинг. В нея се надигна безпокойство. Мона беше най-добрата й приятелка, но имаше хиляди неща, за които Хана не й бе споменавала. Като например за съобщенията на А. Или как беше арестувана събота сутринта за това, че беше откраднала колата на господин Ейкърс. И за това, че Шон я беше зарязал, а не обратното. Той беше толкова дипломатичен, на приятелите си беше казал просто, че са решили „да се виждат и с други хора“. Хана реши да извърти историята в своя полза, така че никой да не разбере каква е истината.

Но ако беше разказала за това на Мона, тя щеше да остане с впечатлението, че животът на Хана излиза от релси. Хана и Мона се бяха издигнали заедно до върха и следваха правилото, че те двете, като примадони на училището, трябва да са идеални. Това означаваше, че трябва да са слаби като вейки, да се сдобиват с новите модели дънки на „Пейдж“ преди всички останали и никога да не губят контрол. Всеки процеп в бронята им щеше отново да ги направи демоде и да ги върне там, откъдето бяха дошли, а те не искаха да се връщат там. Никога. Затова Хана трябваше да се преструва, че ужасът, който бе преживяла през последните две седмици, не е съществувал, въпреки, че я беше разтърсил из основи.

През живота си Хана не бе познавала човек, който да е умрял, камо ли някой, който да е бил убит. И фактът, че този човек е Али , в комбинация с бележките от А., правеше цялата история още по-страховита. Ако някой наистина знаеше за Онова, което се случи с Джена… и можеше да разкаже за него… и ако този някой имаше нещо общо със смъртта на Али, то животът на Хана определено бе извън нейния контрол.

Хана паркира пред къщата си, масивна тухлена сграда в джорджиански стил, която надвишаваше връх Кейл. Когато се погледна в огледалото за обратно виждане, тя забеляза с ужас, че кожата й е мазна и на петна, а порите й изглеждат огромни . Тя се наведе напред към огледалото, и тогава внезапно… кожата й беше чиста. Известно време Хана диша учестено, после излезе от колата. Напоследък често й се случваше да има подобни халюцинации.

Силно разтърсена, тя влетя в къщата и отиде в кухнята. Мина през голямата остъклена врата и замръзна.

Майка й седеше до кухненската маса, а пред нея лежеше чиния със сирене и кракери. Тъмнокестенявата й коса бе събрана на прическа шиньон, а инкрустираният й с диаманти часовник „Шопар“ проблясваше на следобедното слънце. В ухото й се забелязваше слушалката на безжичното хендсфри на нейната Моторола.