Сара Шепард - Мис Безсърдечна

Отново погледна към двора, търсейки с очи Али, но видя само любопитни зяпачи. Там беше госпожа Маклелън, една от съседките. Край пощенската кутия се въртяха господин и госпожа Вандерваал, чиято дъщеря Мона беше първият А. Емили не ги беше виждала след погребението на Мона няколко месеца по-рано. Дори семейство Кавана бяха тук и гледаха ужасено пламъците. Госпожа Кавана беше обгърнала покровителствено с ръка раменете на дъщеря си. И въпреки че безжизнените очи на Джена бяха скрити зад тъмните й очила „Гучи“, Емили се почувства така, сякаш тя гледа право в нея.

Но Али не се забелязваше никъде в този хаос. Беше изчезнала — отново.

Около шест часа по-късно една весела медицинска сестра с вързана на конска опашка коса, дръпна завесата до леглото на Ариа в спешното отделение на болницата „Роузууд мемориъл“. Тя подаде на баща й Байрън един клипборд и му каза да се разпише най-отдолу на листа.

— Освен натъртванията по краката и погълнатия дим, всичко останало е наред — каза тя.

— Слава Богу — въздъхна Байрън и се разписа със замах. Двамата с брата на Ариа, Майк, се появиха в болницата малко след като линейката я беше докарала. Майка й Ила беше във Върмонт с приятеля си Ксавие и Байрън й се беше обадил, за да я успокои, че всичко е наред и няма нужда да бърза да се прибира.

Сестрата погледна Ариа.

— Приятелката ти Спенсър иска да те види, преди да си тръгнеш. Тя е на втория етаж. Стая двеста и шест.

— Добре — отвърна Ариа с треперещ глас и размърда краката си под грубите болнични завивки.

Байрън се надигна от пластмасовия стол до леглото й и я погледна.

— Ще те изчакам във фоайето. Не бързай.

Ариа се изправи бавно. Прокара пръсти през синьо-черната си коса и по леглото се посипаха пепел и сажди. Когато се наведе, за да обуе дънките и обувките си, мускулите я боляха така, сякаш беше изкачвала Еверест. Цяла нощ беше останала будна, обмисляйки онова, което се беше случило в гората. Въпреки че приятелките й също бяха докарани в спешното отделение, те бяха разпределени в различни стаи и тя не успя да говори с нито една от тях. Всеки път, когато се опитваше да стане, сестрите се втурваха в стаята й и казваха, че трябва да почива и да поспи. Как ли пък не . Сякаш можеше да се отпусне и да заспи.

Ариа нямаше представа какво да си мисли за изпитанието, през което беше преминала. В един момент тя тичаше през гората към хамбара на Спенсър, пъхнала в задния си джоб късчето от знаменцето за „Капсулата на времето“, което беше откраднала от Али в шести клас. Цели четири дълги години не беше поглеждала синьото парче плат, но Хана беше убедена, че рисунките съдържат някакви улики за убиеца на Али. И тогава, малко след като Ариа се подхлъзна върху мокрите листа, парлива миризма на газ изпълни ноздрите й и тя чу характерното при паленето на клечка кибрит стържене. Изведнъж гората около нея избухна в пламъци и опърли кожата й. Миг по-късно тя се натъкна на някакъв човек, който викаше отчаяно за помощ. Някой, за когото всички смятаха, че е погребан в полуизкопаната яма в някогашния заден двор на семейство Дилорентис. Али .

Или поне Ариа смяташе така. Но сега… Ами, сега не беше сигурна. Погледна към отражението си в огледалото, което висеше на вратата. Лицето й беше изпито, очите — кървясали. Лекарят от спешното, който се беше погрижил за нея, обясни, че е напълно нормално да й се привиждат нереални неща, след като е погълнала такова количество вреден пушек — когато е лишен от кислород, мозъкът се обърква. В гората наистина беше ужасен задух. А Али й изглеждаше толкова неясна и нереална, като в сън. Ариа не знаеше дали съществуваха групови халюцинации, но предишната нощ всички те бяха видели Алисън. Може би беше логично Али да е първото нещо, което ще се появи в откачените им мозъци.

Ариа нахлузи дънките и пуловера, които Байрън й беше донесъл, и слезе в стаята на Спенсър на втория етаж. Господин и госпожа Хейстингс седяха в чакалнята от другата страна на коридора и проверяваха нещо в блекбъритата си. Хана и Емили вече бяха дошли в стаята, облечени в дънки и пуловери, но Спенсър все още лежеше в леглото, облечена с болнична пижама. Към ръцете й бяха прикрепени системи, кожата й имаше нездрав цвят, около очите й се виждаха тъмночервени кръгове, а на квадратната й челюст — оток.

— Добре ли си? — възкликна Ариа. Никой не й беше споменал, че Спенсър е пострадала.

Приятелката й кимна едва-едва и използва дистанционното управление на леглото, за да се повдигне малко.