— Дори и Беки? — попита Итън, повдигайки вежди.
Ема отново погледна към разкривените дървета от другата страна на корта.
— Веднъж Беки ме остави в един супермаркет, забрави ли? Тя не беше точно идеалният родител. — Жегна я чувство за вина, че говори така за майка си. Имаше някои много хубави спомени с Беки — като онзи път, когато беше позволила на Ема да облече белия й копринен комбинезон и да си играе на Снежанка в хотелската им стая, или всичките пъти, когато Беки й беше организирала лов на съкровища — но никога нямаше да забрави как майка й я беше изоставила тогава, когато Ема най-много имаше нужда от нея.
— Както и да е, радвам се, че си тук — каза Итън, сменяйки темата.
— И аз — отвърна Ема.
За миг погледите им се срещнаха. Настъпи продължителна пауза и двамата наведоха глави. Ема ритна една изоставена край мрежата топка. Итън подрънкваше дребните монети в джоба си. После се протегна и хвана ръката й. Когато се наведе към нея, тя усети аромата на афтършейва му.
— Да пусна ли прожекторите, или не? — попита той. Осветлението на кортовете се пускаше ръчно — трийсет минути светлина струваха седемдесет и пет цента.
— Не — отвърна Ема и тялото й потръпна от възбуда.
Итън я дръпна назад и двамата седнаха. Земята беше все още топла от слънцето и миришеше леко на катран и гумени подметки. Над тях сияеше сребристата луна. От близкото дърво с пърхане излетя един бухал.
— Не мога да повярвам, че Теър е нахлул в къщата ви — каза Итън след миг, докато я прегръщаше. — Добре ли си?
Ема изведнъж се почувства ужасно изморена и притисна буза към гърдите му.
— Вече съм по-добре.
— Значи Теър се е промъкнал, за да се види със Сътън?
Ема се отдръпна назад и въздъхна.
— Така мисля. Освен ако…
— Освен ако какво?
— Освен ако Теър знае коя всъщност съм аз и е дошъл да ми напомни да си държа езика зад зъбите. — Произнасяйки най-големите си страхове на глас, тя потрепери.
Итън обгърна коленете си с ръце и ги притисна към гърдите си.
— Смяташ ли, че Теър е убил Сътън?
— Напълно е възможно. Той е единственият от приятелите й, който не сме разследвали досега. Какво смяташ се е случило между тях, преди Теър да избяга? — Ема се подпря на асфалта и усети топлината му. Имаше нужда да докосне нещо стабилно, нещо, което разбираше.
На лицето на Итън се изписа съжаление.
— Не знам — призна той. — Ще ми се да знаех, но те просто не бяха в моята среда.
— Двама души намекнаха, че може да е спал със Сътън — каза Ема. Единият от тях беше Гарет, бившият на Сътън — почти я беше обвинил в това на бала в петък. А Ниша Банерджи беше доста ясна, че Сътън е откраднала момчето, по което си е падала Лоръл. А и след като Теър нахлу в спалнята на Сътън, Лоръл не спираше да й хвърля ледени погледи. Както и думите й: „Ти просто му стъжняваш живота.“ Какво ли искаше да каже с това?
— Според други пък Сътън е направила нещо, което го е накарало да напусне града — бавно каза Ема.
— Чух нещо за това. — Итън подритна парче отлепена настилка. — Но кой би могъл да знае дали наистина е така? Едва напоследък започна да се говори за това. Когато Теър изчезна, всички предположиха, че е избягал от баща си. Той винаги крещеше много по време на мачове и изискваше твърде много от него.
Ема примигна, припомняйки си още нещо от нощта на бала. Тя бе забелязала синините по ръцете на Мадлин. Приятелката й каза, че са от баща й. Освен това добави, че е бил твърде строг и с Теър. Моментът бе тъжен, но и много специален. За пръв път Ема бе провела истински, искрен разговор с една от приятелките на Сътън. Тя копнееше за нещо такова: освен най-добрата й приятелка Алекс, която живееше в Хендерсън, Невада, Ема не бе успяла да си създаде други трайни приятелства заради това, че твърде често се местеше.
Трябваше да призная, че на мен също ми беше тъжно донякъде, като гледах как Ема намира общ език с една от най-добрите ми приятелки. До известна степен Ема беше една моя по-добра версия, Сътън 2.0, което ме караше да се чувствам доста гадно. Мадлин никога не бе споделяла с мен за отношенията с баща си — няколко пъти бе намекнала, че така или иначе не се интересувам. Но аз определено бях усетила, че има нещо нередно с господин Вега. Една нощ Шарлът, Лоръл и аз седяхме в стаята на Мадлин, докато господин Вега бушуваше из кухнята и крещеше на Мадлин и Теър за един Бог знае какво. Когато Мадлин се върна в стаята си, очите й бяха изцъклени и налети с кръв, а ние се престорихме, че нищо не се е случило. Защо ли не я бях попитала дали всичко е наред? Тя сигурно щеше да ми даде достатъчно улики. Близначката ми се беше оказала по-добра приятелка на Мадс и Шар от мен — и аз не можех да направя нищо по въпроса.
Читать дальше