Сара Шепард: Две истини и една лъжа

— Да не полудя? — изръмжа той.

— М-м-м! — простена Ема, опитвайки се да си поеме дъх през задушаващата хватка на Теър. Той стоеше толкова близо до нея, че тя усещаше аромата на канелената му дъвка и виждаше мъничките лунички, с които бе обсипан носът му. Обхвана я паника и тя се опита да се измъкне. Захапа силно ръката му, усещайки солената му пот.

Теър изруга, пусна я и отстъпи назад. Тя рязко отскочи от него. Лакътят му закачи синьо-зелената ваза на библиотеката. Вазата се преобърна, полетя към земята и се пръсна на десетки дребни парченца.

В коридора заигра лъч светлина.

— Какво става, по дяволите? — разнесе се нечий глас. Отекнаха стъпки и няколко секунди по-късно в стаята влетяха родителите на Сътън.

Те бързо отидоха при Ема. Косата на госпожа Мърсър беше разрошена и тя носеше широка жълта памучна нощница. Бялата тениска на господин Мърсър бе запасана набързо в долнището на пижамата му и косата му стърчеше на всички страни.

Щом зърнаха неканения гост, очите им се разшириха. Господин Мърсър пристъпи напред и застана между Ема и Теър. Госпожа Мърсър обгърна раменете на момичето и го притисна към себе си. Ема посрещна с благодарност прегръдката на осиновителката на Сътън и потърка петте червени петна, които се бяха появили върху кожата й на мястото, където Теър я беше стиснал.

Аз изпитвах смесени чувства към опитите на родителите ми да защитят Ема от Теър. Дали просто се бяха притеснили от писъка й… или в самия Теър имаше нещо зловещо, нещо, което те знаеха от предишните му появи?

— Ти! — изкрещя господин Мърсър на Теър. — Как смееш! Как влезе тук?

Теър просто го гледаше с леко подигравателно изражение. Ноздрите на господин Мърсър пламтяха. Квадратното му чене беше изпъкнало злобно, сините му очи хвърляха мълнии, а вената на челото му пулсираше. Първоначално Ема реши, че господин Мърсър се е ядосал, защото Сътън е поканила Теър в стаята си в три сутринта. Но след това забеляза начина, по който се бяха привели двамата, сякаш готови да се сбият. Във въздуха между тях витаеше нещо мрачно и изпълнено с омраза, нещо, което нямаше нищо общо със Сътън.

От стълбището се чуха още стъпки. На вратата се появиха Лоръл и Мадлин.

— Какво става тук? — промърмори Лоръл, разтърквайки очи. След това видя Теър. Светлите й очи се ококориха и тя притисна треперещата си ръка към устните.

Мадлин бе облечена с черна блузка и черната й коса бе прибрана в спретнат кок въпреки късния час. Тя си проправи път с лакти между Лоръл и госпожа Мърсър и зяпна от изненада. След това протегна ръка и се вкопчи в Лоръл, сякаш всеки момент можеше да припадне от шока.

— Теър! — Гласът й трепереше, а изражението на лицето й представляваше странна смесица от гняв, объркване и облекчение. — Какво правиш тук? Къде беше? Добре ли си?

Теър свиваше и отпускаше юмруци и мускулите на ръцете му танцуваха от усилието. Очите му шареха по лицата на Лоръл, Мадлин, Ема и семейство Мърсър, и той приличаше на ранено животно, което иска да избяга от нападателите си. Миг по-късно се завъртя рязко и се стрелна в обратна посока. Прекоси на бегом спалнята на Сътън, скочи на перваза на прозореца и бързо се спусна по дъбовото дърво, което често бе използвано за измъкване от стаята. Ема, Лоръл и Мадлин изтичаха до прозореца и видяха как Теър изчезва в мрака. Походката му беше нестабилна — докато прекосяваше моравата, той леко накуцваше с левия крак.

— Влизайте вътре! — изкрещя господин Мърсър, който излетя от спалнята на Сътън и хукна надолу по стълбището. Ема се втурна подире му, следвана по петите от госпожа Мърсър, Лоръл и Мадлин. На вратата на дневната се появиха Шарлът и близначките Туитър, които изглеждаха сънливи и объркани.

Всички се събраха край отворената врата. Господин Мърсър бе стигнал до средата на двора.

— Ще се обадя на ченгетата! — извика той. — Веднага се връщай, по дяволите!

Не последва никакъв отговор. Зад ъгъла се разнесе свистене на гуми. Теър изчезна също толкова внезапно, както се беше появил.

Мадлин се обърна и впери поглед в Ема. Сините й очи бяха пълни със сълзи, а лицето й бе червено и подпухнало.

— Ти ли го извика тук?

Ема ахна.

— Какво? Не!

Но Мадлин изтича бързо през вратата. Тишината бе пронизана от няколко силни пиукания и светлините на колата й озариха мрака.

Лоръл стрелна Ема с раздразнен поглед.

— Виж какво направи.

— Нищо не съм направила — възрази Ема.

Лоръл потърси подкрепа у останалите. Шарлът се прокашля. Близначките Туитър пишеха нещо на айфоните си; сигурно бързаха да пуснат новината във всичките си социални сайтове. Лоръл я гледаше студено и недоверчиво и Ема можеше да се досети защо. Преди да изчезне, Теър бе най-добрият й приятел и Лоръл страшно си падаше по него. Но в спалнята на Сътън той не й беше обърнал никакво внимание. Според информацията, която Ема бе събрала през последните няколко седмици, между Теър и Сътън се беше случило нещо важно, точно преди той да изчезне.