Сара Шепард: Никога не казвай никога

Ема затвори очи и си представи лицето на Итън, гарвановочерната му коса и езерно-сини очи, и начина, по който я гледаше — както никое момче не я беше гледало досега. Заля я вълна от копнеж и облекчение.

— От кого е? — Шарлът се наведе през масата, като едва не закачи с гърдите си малките кактуси, които служеха за украса. Ема покри екрана с ръка.

— Изчерви се! — Лоръл я посочи с пръст. — Да не би да имаш ново гадже? Затова ли избяга снощи от Гарет?

— Мама е. — Ема бързо изтри текста. Приятелките на Сътън нямаше да разберат защо беше напуснала купона с Итън, загадъчното момче, което се интересуваше повече от звездите, отколкото от популярността. Но Итън беше най-нормалната личност, която Ема беше срещнала в Тусон — и единственият човек, който знаеше коя е тя в действителност и защо е тук.

— И какво точно се случи с Гарет? — Шарлът сви блестящите си устни с цвят на боровинка. През последните две седмици Ема бе осъзнала, че Шарлът е най-властната от четирите — и най-несигурната във външния си вид. Слагаше си твърде много грим и говореше на твърде висок глас, сякаш иначе никой нямаше да чуе какво има да каже.

Ема побутна със сламката си бучката лед на дъното на чашата. Гарет. Вярно. Гарет Остин беше гаджето на Сътън — или по-точно бившето й гадже. Предишната нощ подаръкът му за Сътън се оказа голото му, изпълнено с желание тяло и кутийка презервативи.

За мен беше доста болезнено да видя съсипаното лице на приятеля си, когато Ема го отблъсна. Можех само да гадая как сме си прекарвали заедно, но знаех, че връзката ни не е била на шега. Макар че сега той сигурно мислеше другояче.

Лоръл присви ясните си сини очи и отпи от чашата си.

— Защо избяга от него? Да не би гол да изглежда странно? Да не би да има трето зърно?

Ема поклати глава.

— Нищо подобно. Проблемът е в мен, не в него.

Мадлин разкъса опаковката на сламката си и издуха през нея въздух към Ема.

— По-добре побързай да си намериш друг. Годишният бал е след две седмици и трябва да си намериш кавалер преди всички свестни момчета да бъдат заплюти.

Шарлът изсумтя.

— Все едно това я е спирало някога.

Ема примигна. Предишната година Сътън беше отмъкнала Гарет от Шарлът.

Признавам, че това не ме прави най-добрата приятелка. И съдейки по тетрадките й, които бяха одраскани с името му, както и по снимките, скрити под леглото й, тя очевидно още си падаше по него — което й даваше доста добър повод да ме иска мъртва.

Върху кръглата маса падна сянка. Над момичетата се извиси мъж със зализана назад коса и лешникови очи. Синята му тениска с яка беше колосана, а панталоните му в цвят каки бяха идеално изгладени.

— Татко! — възкликна Мадлин с треперлив глас и самоувереното й изражение се изпари за миг. — Аз… не очаквах да те видя днес тук!

Господин Вега гледаше полупразните им чаши. Ноздрите му потрепнаха, сякаш беше подушил алкохола. Усмивката не слезе от лицето му, но в нея се усещаше нещо фалшиво, което разтревожи Ема. Той й напомняше за Клиф, приемният баща, който продаваше коли втора ръка близо до границата на Юта и за секунди се превръщаше от избухлив баща в мазен продавач.

Господин Вега помълча още миг. След това се наведе напред и стисна голото рамо на Мадлин. Тя леко примигна.

— Поръчвайте каквото искате, момичета — каза той с нисък глас. — Аз черпя. — После се обърна рязко по военному и тръгна към вратата, която водеше към игрището за голф.

— Мерси, тате! — извика след него Мадлин. Треперенето в гласа й едва се усещаше.

— Колко мило — промърмори колебливо Шарлът след като мъжът си отиде, хвърляйки поглед към Мадлин.

— Да. — Лоръл прокара показалец по ръба на чинията си с форма на мида, избягвайки да поглежда към Мадлин.

Всички изглеждаха така, сякаш искат да кажат още нещо, но не го направиха… или не посмяха. Семейството на Мадлин беше пълно с тайни. Брат й Теър беше избягал преди Ема да пристигне в Тусон. Тя непрекъснато виждаше плаката със снимката му и надписа „Изчезнал“.

За миг изпита носталгия по някогашния си живот, безопасния си живот — не беше и предполагала, че някога ще се затъжи за дните си като хранениче. Беше пристигнала в Тусон с мисълта, че е намерила всичко, за което би могла да си мечтае: сестра и семейство, които да я накарат да се чувства завършена. Вместо това намери семейство, което без да го осъзнава, беше разбито, мъртва близначка, чийто живот с всяка изминала минута изглеждаше все по-сложен и потенциални убийци, които надничат иззад всеки ъгъл.