Сара Шепард - Никога не казвай никога

— Четири доматени сока с резенчета лайм — изчурулика Мадлин на появилата се сервитьорка. Когато момичето бавно се отдалечи, Мадлин изпъна снага в характерната си поза на примабалерина, преметна черната си коса през рамо и измъкна една сребърна плоска бутилчица от натруфената си чантичка. Тя разклати течността в бутилчицата.

— Можем да си направим „Блъди Мери“ — каза тя и им намигна.

Шарлът прибра кичур червеникавозлатиста коса зад луничавото си ухо и се ухили.

— Едно „Блъди Мери“ направо ще ме събори. — Лоръл се ощипа по загорелия нос. — Още ме държи от снощи.

— Купонът определено имаше успех. — Шарлът огледа отражението си в изпъкналата част на лъжицата. — Какво мислиш, Сътън? Успяхме ли да те изпратим по подобаващ начин по пътя към зрелостта?

— Като че ли има мнение. — Мадлин смушка Ема. — През повечето време теб даже те нямаше.

Ема преглътна. Все още не можеше да свикне с тоя тип драки, които се разменяха само между дългогодишни приятелки. Само допреди шестнайсет и половина дни тя живееше в приемно семейство в Лас Вегас, търпейки мълчаливо противния си заварен брат Травис и обсебената от знаменитостите приемна майка Кларис. Но тогава тя попадна на качен в интернет клип за удушаването на момиче, което изглеждаше досущ като нея — от овалната форма на лицето и високите скули до синьо-зелените очи, чийто цвят се променяше в зависимост от светлината. След като се свърза със Сътън, загадъчната си двойничка, и установи, че те всъщност са отдавна разделени близначки, Ема отпътува за Тусон, замаяна и развълнувана, нетърпелива да се срещне с нея.

И още на следващия ден Ема научи, че Сътън е била убита — и че тя ще бъде следващата, освен ако не се съгласи да заеме мястото на Сътън. Макар че този живот в лъжа я измъчваше, макар кожата й да настръхваше всеки път, когато някой я наричаше Сътън, Ема не виждаше друг изход. Но това не означаваше, че ще си стои мълчаливо и ще остави трупа на сестра си да се въргаля някъде. На всяка цена трябваше да разбере кой е убил Сътън. Така не само близначката й щеше да получи правосъдие, а и самата Ема щеше да си върне живота и да се опита да запази новото си семейство.

Сервитьорката се върна с четири чаши доматен сок и още щом им обърна гръб, Мадлин разви капачката на бутилчицата от неръждаема стомана и наля от прозрачната течност на всички. Ема прокара език по зъбите си и настроеният й на журналистическа вълна мозък веднага сътвори водещо изречение: Непълнолетно момиче хванато пияно в местен кънтри клуб. Приятелките на Сътън… да речем, че обичаха да живеят на ръба. Във всякакъв смисъл.

— Е, Сътън? — Мадлин плъзна чашата с подправен доматен сок към Ема. — Смяташ ли да ни обясниш защо заряза купона за собствения ти рожден ден?

Шарлът се наведе напред.

— Или ако ни кажеш, ще трябва да ни убиеш?

Ема примигна, щом чу думата убиеш. Мадлин, Шарлът и Лоръл бяха заподозрени номер едно за убийството на Сътън. Предишната седмица някой се опита да удуши Ема с медальона на Сътън, когато бяха останали да преспят у Шарлът и човекът, който го беше направил, или беше много добър в обезвреждането на многобройните аларми в къщата… или вече е бил вътре. А предишната нощ, на купона по случай рождения ден на Сътън, Ема откри, че приятелките й са направили клипа с удушването на нейната близначка. Всичко беше само шега; приятелките на Сътън бяха членове на таен клуб, наречен „Игра на лъжи“, който се гордееше с това, че плаши до смърт членовете си и другите деца в училище. Ами ако приятелките на Сътън бяха решили да стигнат много по-далеч? Първият път са били прекъснати от Итън Ландри, единственият истински приятел на Ема в Тусон, но може би по-късно са довършили Сътън.

За да се успокои, Ема отпи голяма глътка от доматения сок, подправен с алкохол и призова онази Сътън, която криеше в себе си — момичето, за което бе разбрала, че е саркастично и нахално и не търпи глупостите на другите.

— Ау! Липсвах ли ви? Или се притеснихте, че някой ме е отвлякъл и ме е захвърлил мъртва в пустинята? — Тя погледна към трите лица, които я бяха зяпнали, опитвайки се да открие нещо като проблясък на вина. Мадлин зачопли напукания лак по ноктите си. Шарлът спокойно отпи от своето „Блъди Мери“. Лоръл погледна към игрището за голф, сякаш току-що бе видяла там някой познат.

Тогава айфонът на Сътън иззвъня. Ема го измъкна от чантата си и погледна към екрана. Имаше съобщение от Итън.

КАК СЕ ЧУВСТВАШ СЛЕД СНОЩИ? КАЖИ, АКО ИМАШ НУЖДА ОТ НЕЩО.