Сесили Зигесар - Интригантката

Тя остави завесата да се затвори, но Морийн я дръпна, за да погледне:

— Тази изглежда добре. Отива ти — каза за оранжевата рокля и кимна одобрително.

— Няма ли я в черно? — попита Джени с гримаса на лицето.

— Много си малка за черно — намръщи се Морийн.

Джени също, след което й подаде отхвърлените рокли и дръпна завесата в лицето й.

— Благодаря ви за помощта — извика тя отвътре. После дръпна оранжевата рокля през главата си, разкопча сутиена и посегна към една ластична, сатенена черна рокля, която сама беше избрала. Облече я без сутиен и я остави да падне сама. Когато погледна в огледалото, Джени Хъмфри беше изчезнала от съблекалнята и на нейно място стоеше опасна, разярена сексбогиня.

С чифт чехли на висок ток, прашка и малко червило „Шанел Вамп“ и хей я на. Никое момиче не е твърде младо, за да носи черно.

В късната неделна сутрин стълбите на музея за изкуства „Метрополитън“ бяха пълни с хора. Естествено, това бяха предимно туристи, но и местни, които бяха там за кратка разходка из залите, за да могат да се изфукат пред приятелите си като начетени.

В Египетското крило на музея беше сервиран обяд за членовете на борда и техните семейства. Това крило беше прекрасно обзаведено за нощни купони: блестеше екзотично в злато, а луната хвърляше драматична светлина през стъклените стени, но хич не ставаше за закуска. Пушената сьомга с яйца и египетските фараони изобщо не си отиваха. Още повече, че сутрешното слънце блестеше неумолимо през стъклените стени и правеше и най-лекия махмурлук десет пъти по-ужасен.

Кой е измислил този вид закуски? Единственото нормално място, където трябва да си в неделя сутрин, е креватът.

Стаята беше претрупана с огромни кръгли маси и изтупани ийстсайдъри. Елинор Уолдорф, Сайръс Роуз, семейство Ван дер Удсен, семейство Бас, семейство Арчибалд, както и децата им бяха там, наредени край масите. Блеър седеше между майка си и Сайръс Роуз и изглеждаше нацупена. Нейт беше почти постоянно надрусан, пиян или припаднал от петък насам и изглеждаше замаян и смачкан, все едно тъкмо е станал от сън. Серена беше облечена с една от новите дрехи, които беше накупила с майка си предния ден и беше с нова прическа, с кичури, обграждащи лицето й, но все пак изглеждаше малко нервна след шест чаши кафе. Единствено Чък изглеждаше спокоен и щастливо отпиваше от Блъди Мерито си.

Сайръс Роуз разряза омлета си с лук и сьомга и сложи едната половина върху ръженото си хлебче.

— Имах нужда от яйца — каза той и го напъха в устата си. — Нали знаете, когато тялото ви просто се нуждае от нещо? Моето крещи: „Яйца, яйца, яйца!“ — добави той, без да адресира репликата си към никой конкретно.

Да, а моето крещи: „Млъкни по дяволите“ , помисли си Блеър.

Тя бутна чинията си към него и каза:

— Ето ти и моите, не мога да понасям яйца.

— Не, ти растеш и се нуждаеш от тях повече от мен — каза Сайръс, връщайки чинията.

— Така е, Блеър. Изяж си яйцата, те са полезни за теб — каза майка й.

— Чух, че от яйцата косата ти започва да блести — добави Мисти Бас.

— Няма да ям абортирани пилета — поклати упорито глава Блеър. — От тях ми се повръща.

Чък се пресегна през масата за чинията:

— Аз ще ги изям, щом не ги искаш.

— Стига, Чък, не бъди прасе — сряза го г-жа Бас.

— Но тя каза, че не ги иска. Нали, Блеър?

Блеър му подаде чинията си внимателно, като се опитваше да не поглежда от двете му страни, където седяха Нейт и Серена.

Серена режеше омлета си на малки квадратчета, като парченца за скрабъл, след което строеше кули от тях.

Нейт я наблюдаваше с ъгълчето на окото си, но също така не изпускаше от поглед ръцете на Чък. Всеки път, когато те се плъзваха под покривката, Нейт си представяше как опипват краката на Серена.

— Някой да е видял страницата за стил в „Таймс“ днес? — попита Сайръс, като се огледа.

Главата на Серена рязко се изправи. Ставаше дума за снимката, която й бяха направили братята Реми. Тотално беше забравила за нея.

Тя нацупи устни, потъна в стола си и зачака инквизицията в лицето на родители и познати. Но така и не се стигна дотам. Това беше част от социалния им кодекс, да не се занимават с неща, които ги излагат.

— Подай ми сметаната, Нейт, скъпи? — каза майката на Блеър и се усмихна на Серена.

И това беше всичко.

Тогава майката на Нейт прочисти гърлото си и запита:

— Как върви партито Целувка по устните , Блеър? Готови ли сте вече?