Сесили Зигесар - Интригантката

Е, не че се е разбързал да скочи на С , а всички знаем, че тя съвсем не е девствена.

Може би Н има стабилни морални устои.

Оу, така ме кара да го харесвам още повече.

Вашите имейли

В: Хей И,

Видях С да се качва в хотелска стая с някакъв тип. Беше доста фиркана. Изкушавах се да почукам на вратата и да видя дали няма купон, но ме достраша. Искам да ми дадеш съвет. Дали ще ми пусне? Искам да кажа, че изглежда доста лесна.

Кууп

О: Скъпи Кууп,

Ако си от тези дето питат, а не действат, значи най-вероятно няма. С може да е курва, но има страхотен вкус.

И

Новини

Само една: Н в малко ресторантче за бурито на Лексингтън си бъбри с една сладурана зад бара. Тя му сложи допълнително гуакамоли безплатно. Обзалагам се, че е така.

Знаете, че ме обичате,

И

— Дан, събуди се — каза Джени, докато ръчкаше брат си в гърдите.

Дан сложи ръката си на лицето и ритна чаршафите:

— Махай се, днес е събота.

— Моля те, стани — изскимтя Джени. Тя седна на леглото му и продължи да го ръчка, докато той не отвори очи и я изгледа заплашително.

— Какъв ти е проблемът, остави ме на мира.

— Няма, ставай да ходим да пазаруваме — настоя Джени.

— Да, бе, — отговори той и се обърна към стената.

— Моля те, Дан. Трябва да си купя рокля за партито в петък, а ти трябва да ми помогнеш. Татко ми даде кредитната си карта. Той каза да си купиш смокинг, след като сме се оказали две разглезени хлапета, на които им трябват рокли и смокинги — разсмя се тя.

Дан се врътна обратно и каза:

— Аз няма да ходя на никакво парти.

— Млъквай, разбира се, че ще ходиш и ще се срещнеш със Серена и ще танцувате заедно. Аз ще те представя. Тя е страхотна — весело отговори Джени.

— Не — упорито продължи Дан.

— Е, поне можеш да ми помогнеш да си избера рокля, понеже аз ще ходя и искам да изглеждам добре.

— Татко не може ли да дойде с теб?

— Да, бе. Споменах, че искам да изглеждам добре — сгълча го Джени. — Знаеш ли какво предложи татко? Каза „Иди в «Сиърс»“, това е пролетарският магазин, каквото и да значи това. Дори не знам къде се намира „Сиърс“, ако изобщо съществува все още. Както и да е, искам да отида в „Барнис“. Не мога да повярвам, че още не съм ходила там. Обзалагам се, че хора като Серена ван дер Удсен и Блеър Уолдорф ходят в него практически всеки ден.

Дан се изправи и шумно се прозина. Джени беше облечена и готова да тръгва, а къдравата й коса беше прибрана на опашка. Дори беше с обувки и яке. Изглеждаше толкова сладка и нетърпелива, че беше трудно да й откажеш.

— Толкова си досадна — каза брат й и отиде в банята.

— Знаеш, че ме обичаш — отвърна му тя.

Според Дан „Барнис“ беше пълен със смотаняци, дори и пича, който отваряше вратата с възможно най-мазната усмивка на света. На Джени обаче, страшно й хареса, и макар никога да не беше ходила, се оправяше завидно добре и знаеше къде се намира всичко. Знаеше например, че долните етажи са за дизайнерски тоалети, които не може да си позволи и затова се запъти към последния етаж за масова продукция. Когато вратите на асансьора се разтвориха, тя сякаш умря и отиде в рая. Там имаше толкова много хубави рокли, че докато ги гледаше, устата й се изпълваше със слюнка. Искаше й се да ги пробва всичките, но не можеше.

Когато размерът ти е 85 Д, изборът ти е някак ограничен и определено се нуждаеш от помощ .

— Дан, ще помолиш ли онази жена да ми помогне да намеря моя размер от тази рокля — прошепна Джени, опипвайки лилава кадифена тясна рокля без колан с огромно деколте и презрамки от мъниста. Тя погледна етикета — шестстотин долара.

— Мили боже! Няма начин — каза Дан, като погледна цената над рамото й.

— Просто ще я пробвам за удоволствие. Няма да я купя — настоя Джени. Тя доближи роклята до себе си и установи, че деколтето едва ще покрие зърната й. Джени въздъхна и я върна на рафта. — Моля те, попитай жената дали ще ми помогне? — повтори тя.

— Защо ти не попиташ? — каза брат й, сложи ръце в джобовете си и се облегна на една етажерка за шапки.

— Моля те.

— Добре.

Дан отиде до една изпита жена с бяло-руса коса, която изглеждаше все едно е работила в такива магазини цял живот, с една почивка на година в Атлантик сити, Ню Джърси. Дан си я представи как пуши цигара след цигара в алеята, чудейки се как се справят колежките й без нея.

— Мога ли да ви помогна, младежо? — попита тя, а на табелката с името й пишеше „Морийн“.