Сесили Зигесар - Интригантката

Дан се усмихна:

— Здравейте. Дали бихте могли да помогнете на сестра ми да си намери хубава рокля? Ето това там е тя — той посочи Джени, която изучаваше цената на червена копринена рокля с надиплени ръкави. Джени беше съблякла якето си и беше останала по бяла тениска. Дан не можеше да отрече, че гърдите й бяха огромни.

— Да, разбира се — каза жената и се насочи с бърза крачка към Джени.

Дан остана на мястото си и се огледа наоколо. Определено се чувстваше не на място, докато не чу познат глас зад себе си.

— Приличам на монахиня, майко, сериозно. Абсолютно не е за мен.

— Ооо, Серена, мисля, че е чудесна. Ами ако разкопчаеш малко яката? Ето, виждаш ли? Точно като Джаки О. — добави друг глас.

Дан се обърна. Висока жена на средна възраст, приличаща на Серена стоеше ни вън, ни вътре в една съблекалня. Завесата беше леко отворена и Дан успя да види част от косата на Серена, малко от бузата й, голите й стъпала и ноктите на краката й, лакирани в тъмночервено. Бузите му се изчервиха и той забърза към асансьора.

— Хей, Дан, къде отиваш? — извика Джени след него, ръцете й бяха пълни с рокли, а продавачката продължаваше да търси по рафтовете и да й дава полезни съвети за поддържащи сутиени и бельо за подчертаване на фигурата. Джени не можеше да е по-щастлива.

— Отивам да нагледам мъжката част — промърмори той, без да сваля поглед от мястото, където беше забелязал Серена.

— ОК, ще се видим там след 45 минути, и ако имам нужда от помощ, ще ти звънна на мобилния.

Дан кимна и се хвърли в асансьора в секундата, в която отвори врати. В мъжкото отделение той отиде направо на щанда с парфюми и се напръска с „Гучи“, но сбърчи нос от силния италиански аромат. После огледа заплашителната дървена стая, с надежда да открие баня, където да се измие. Вместо това, обаче, видя манекен с вечерен тоалет, зад който беше щандът за смокинги. Дан пипна страхотната материя на саката и погледна етикетите: „Хюго Бос“, „Келвин Клайн“, DKNY, „Армани“.

После си се представи как излиза от лимузина, облечен в смокинг на „Армани“, под ръка със Серена. Щяха да вървят заедно по червения килим, водещ към партито, около тях ще звучи музика, а хората възторжено ще се обръщат да ги видят. Тогава Серена ще притисне перфектните си устни до ухото на Дан и ще прошепне: „Обичам те“. При това той ще я целуне и ще я вземе на ръце и ще я върне в лимузината. Майната му на партито. Имаха по-добри неща за правене.

— Мога ли да ви помогна, сър? — попита един продавач.

Дан се обърна рязко и каза:

— Не, аз… — Джени щеше да се забави, защо да не пробва нещо? Той взе смокинга на „Армани“ и попита:

— Може ли този в моя размер?

Най-вероятно беше от парфюма.

Джени и Морийн бяха преровили всичко и сега Морийн беше събрала огромно количество варианти в различни размери в една съблекалня за Джени. Проблемът на Джени бе, че беше само втори размер, но гръдният й кош беше поне осми. Морийн беше решила да се спрат на номер шест, като го поотпуснат на бюста и поприберат навсякъде другаде.

Първите няколко рокли, които Джени пробва, бяха пълен кошмар. Тя замалко не скъса ципа, опитвайки да ги закопчае. Следващата даже не й стигна до бюста. Третата беше абсолютно неприлична. Четвъртата май стана, с изключение на факта, че беше яркооранжева и набрана, така сякаш някой я беше рязал с нож. Джени подаде глава през завесата, за да намери Морийн. От съседната съблекалня Серена и майка й тъкмо бяха излезли и се бяха запътили към касата.

— Серена — извика Джени, без да се замисли. Серена се обърна, а Джени се изчерви. Не беше за вярване, че говореше със Серена ван дер Удсен, докато беше облечена в смешна оранжева рокля с набор.

— Здравей, Джени — отговори тя и се усмихна сладко. Приближи се до нея и я целуна по двете бузи. Джени пое силно въздух и сграбчи завесата, за да се опомни. Серена ван дер Удсен я беше целунала.

— Уау, щура рокля — каза Серена и се наведе да й прошепне в ухото — Късметлийка си, че майка ти не е с теб. Принудиха ме да купя най-грозната рокля в магазина — Серена й я показа. Беше дълга, черна и абсолютно вълшебна.

Джени не знаеше какво да каже. Искаше й се да е от момичетата, които се оплакваха от това, че пазаруват с майките си. Щеше й се да може да се оплаква, че прекрасна рокля е грозна. Но не можеше.

— Всичко наред ли е, скъпа? — каза Морийн, като й донесе някаква измишльотина без презрамки, която да й поддържа бюста.

Джени грабна сутиена и се изчерви:

— Аз май най-добре да продължавам да пробвам. Ще се видим в понеделник.