Сесили Зигесар - Интригантката

— Ау — каза Нейт, а ерекцията му спадна, все едно я бяха спукали с игла. Той се изправи и прокара пръсти през косата си.

— Не мога да го направя — промърмори той под носа си.

— Какво? Какъв е проблемът? — тя се изправи, а сърцето й почти спря. Това не беше по сценария, а той проваляше перфектния момент.

Нейт несръчно хвана ръката й и за първи път тази вечер я погледна в очите:

— Трябва да ти кажа нещо. Не мога да го направя, докато не разбереш. Чувствам се като нищожество.

По погледа му тя можеше да види, че моментът не е просто съсипан, а направо убит.

— Кажи? — нежно попита тя.

Той се пресегна и зави раменете й с част от покривката, а другата част метна през кръста си. Някак му се струваше нередно да говорят за това, когато и двамата са толкова голи. После отново хвана ръката й.

— Помниш ли по-миналото лято, когато беше на сватбата на леля ти в Шотландия?

Блеър кимна.

— В града беше адска жега. Бях с баща ми и той все ходеше на някакви срещи, та умирах от скука. Веднъж се обадих на Серена в Риджфийлд и тя дойде до града да се видим — той забеляза как Блеър се вдърви при споменаването на Серена. Издърпа ръката си, кръстоса я с другата пред гърдите си и го погледна недоверчиво.

— Пийнахме, поседяхме в градината. Беше толкова горещо, че Серена започна да се плацика във фонтана. Предполагам, че просто се увлякохме, искам да кажа… — изломоти той. После се сети какво му беше казал Сайръс за момичетата и изненадите. Е, Блеър щеше да е много изненадана и хич не му се вярваше, че ще се зарадва, ни най-малко.

— И, какво? Какво стана? — настоя Блеър.

— Ами, целунахме се — каза той и пое дълбоко въздух като го задържа. Май нямаше да мине само с това. Тогава издиша и добави: — И правихме секс.

Блеър хвърли покривката и се изправи:

— Знаех си! — изкрещя тя. — Кой не е правил секс със Серена? Тази отвратителна, разгонена кучка !

— Съжалявам, Блеър, не го бях планирал. Просто се случи. И то само веднъж, честна дума. Просто не исках да се заблуждаваш, че сега ми е за първи път. Трябваше да ти кажа.

Блеър отиде с маршова стъпка в банята и взе розовия си сатенен пеньоар. Облече го, като здраво стегна колана:

— Махай се оттук, Нейт. Не мога дори да те гледам. Ти си жалък — каза тя, а по бузите й се стичаха гневни сълзи.

— Блеър — помоли той. За момент се опита да измисли нещо приятно, което да каже, но не можа.

Блеър тресна вратата на банята в лицето му.

Той стана и обу боксерките си. Кити Минки подаде главичка изпод кревата и го погледна с укор, златистите й очи блестяха в тъмнината. Нейт грабна останалите си дрехи и се запъти към входната врата. Нямаше търпение да хапне бурито.

Входната врата се затвори с глух шум, но Блеър остана заключена в банята, взряна в сълзливото си отражение. Червилото на Серена все още лежеше там, където го беше оставила. Блеър го взе с треперещи пръсти — името му беше Гаш . Много гадно име. Разбира се, Серена можеше да носи червила с грозни имена и чорапогащници с дупки, и мръсни стари обувки, и никога да не си подстригва косата, и пак да си хване някое момче. Блеър изръмжа, обзета от иронията на цялата история и отвори прозореца, след което хвърли червилото през него и зачака да чуе удара в паважа. Нищо не чу.

Главата й се изпълни с мисли за новия филм. Филм, в който прекрасната Серена ван дер Удсен е прегазена от автобус, носещ нейната снимка, и е ужасно осакатена. Нейната стара приятелка Блеър ще отдели малко от ценното си време с предания си съпруг, за да ходи и да храни надебелялата Серена с пюре от круши и да й разказва за всички партита, на които не е могла да присъства. Серена ще ръмжи и пърди в отговор, но това няма да пречи на благотворителната душа на Блеър. Това беше най-малкото, което Блеър можеше да направи за нея. Всички щяха да я наричат Света Блеър , и ще спечели награда за златното си сърце.

Точно преди полунощ едно такси спря на номер 994 на Пето авеню. На стъпалата на музея за изкуство „Метрополитън“ беше пусто, а те грееха от светлината на лампите. Серена изскочи от таксито и махна на Роланд, нощния портиер, който дремеше във фоайето. Вратата се отвори, но не беше портиерът, а Нейт.

— Нейт! — извика Серена с изненада. — Хей, ще ми дадеш ли назаем пет долара? Нямам достатъчно пари. Обикновено портиерът ми помага, но сега предполагам, е заспал.

Нейт извади пачка с пари от джоба си и плати на шофьора. След това сложи пръст на устните си, отиде до стъклената врата на сградата и почука силно: