Елизабет Адлър - Завещанието

Допелман беше тук обаче, все още в своето ужасно зелено сако, но се виждаше, че се чувства много по-добре и много по-уверен в себе си.

Дейвис стоеше сам до прозореца с чаша „Перие“ в ръка и наблюдаваше сцената, като едновременно беше и не беше част от нея. Някак си знаех, че следващия път, когато Дейвис бъде на яхта, тя ще бъде негова собствена и ще бъде по-голяма и по-хубава от всяка друга.

Рег разказваше на Тексас и Мелвин, който продължаваше да свири, за „Рамс Хед“ и отпиваше от бирата си „Перони“ с вид на много щастлив човек.

Беше истинско облекчение, че не бяхме принудени повече да се виждаме с Чарли Клемънт и да търпим надменната полуусмивка, с която той гледаше жените. Питах се, с леко безпокойство, къде ли е сега Хектор. Монтана беше казал, че е невъзможно да избяга, но аз все още се тревожех. И както винаги, липсваше и самият Монтана.

Присъединих се към жените до бара и поръчах обичайния си „Космо“. Отпих малка глътка, вдигнах поглед и видях, че те и трите ме гледат.

— Какво? — Сведох поглед към деколтето на роклята си, за да видя дали случайно нещо не се е показало.

— Просто изглеждаш различна тази вечер — каза Филомена.

— Това добре ли е?

Те се засмяха.

— Изглеждаш с години по-млада — увери ме Бордоле.

— От облекчението е, защото знам, че нито една от вас не е убийца — казах, а Бордоле вдигна чашата си и каза, че трябва да пием за това.

Чукнахме чашите си — четири жени, събрани тук от Боб Хардуик, предпазливо полагащи началото на ново приятелство.

— Как е гърлото ти?

Даян ме погледна внимателно, но огърлицата покриваше перфектно отпечатъците от пръстите на Хектор.

— Какъв лош, зъл човек! — Даян потрепери. — Бедната Розалия!

От масата за бегамон долетяха доволни възгласи. Джини беше победила Брандън в играта, в която той се смяташе майстор. Той й поднасяше поздравленията си, но крайно неохотно и почти заеквайки, а тя се смееше и надаваше радостни възклицания без никакви задръжки. Това беше най-страхотното в Джини — нямаше значение кой си и колко си богат, тя се отнасяше еднакво с всички. Както и Рег. Само го погледнете сега — как подава ръка на Тексас, за да я придружи до масата за вечеря.

Излязохме на задната палуба, където щяхме да вечеряме под звездите и да се наслаждаваме на проблясващите светлини на остров Капри. А Монтана още го нямаше. Питах се дали това нямаше да е историята на моя живот.

Заех мястото си до неговия празен стол, като се държах така, сякаш въобще не се тревожа. Само че зад усмивката си вече се задушавах от различни обезпокоителни мисли.

Нощта беше ясна след бурята, а звездите — ярки и многобройни. Наляха шампанското, сервираха хайвера и другите ордьоври. А Монтана още го нямаше. Запитах Даян какво възнамерява да направи със своя замък край Сен Тропе.

— Ще го превърна в най-добрия хотел, разбира се — каза тя като че ли това въобще не подлежеше на съмнение. — И ще взема сестра си да живее с мен там. Ще дам на Алис най-хубавите стаи с изглед към морето, за да може да гледа лодките. Толкова съжалявам за всички лоши неща, които съм казвала за Боб, както и за начина, по който държах с него. Съжалявам още, че бях груба с теб, Филомена.

Филомена каза:

— Всичко е наред. И знаеш ли, странно е, но аз винаги мислех за Боб като за човек, който прави пари и едва ли се интересува от нещо друго, освен може би от кучето си. А сега разбрах, че той е имал чувства към всички нас, че истински се е интересувал от нас. Той е разбрал коя съм аз, моята истинска същност, и ето, че сега никога вече няма да се наложи да бъда любовница на друг мъж.

Погледнах Дейвис, който отпиваше от своето „Перие“, и нищо не казах.

— А какво предрича бъдещето за теб, Дейвис? — запитах.

Той безразлично вдигна рамене.

— Успех, разбира се. Какво друго има значение?

— А хер Допелман?

Допелман се изправи. Както обикновено, той стискаше чаша „Бордо“, някакъв сорт, особено любим на Боб. Чувствах се виновна, че го бях преценила неправилно и бях поръчала виното специално за него.

— Преди няколко години аз взех едно изключително глупаво решение — каза той. — Сега, благодарение на Боб, имам своя втори шанс. Боб има вяра в мен и аз ще работя упорито, за да докажа, че е прав.

Ние вдигнахме тост за това, а Допелман отново седна. Вече бяхме приключили с ордьоврите и рибата и сервитьорите прибираха празните чинии. Донесоха салати, украсени с листенца от магданоз, както и няколко вида превъзходно сирене. Бордоле каза: